Ако на децата нещо не им се получава, те веднага го изоставят и тогава родителите им казват: „Давай, по-добре така…“

На първо място, родителите следва да избягват прекалено много да закрилят децата си. Позицията на майката „по-добре да го направя сама, тъй като ако ти го направиш, ще трябва върша всичко от начало“ внушава на детето неувереност в собствените му сили.

Има и деца, които, без да им бъде оказан натиск не постигат нищо. Това, разбира се, не е радостно, но не следва в такъв случай родителите да се разстройват и вътрешно да се опълчват на детето в смисъл „Какво пак е направил нашият?“ или „За какво ми е такъв?“.

Но това е знак, че родителите е необходимо да проявяват повече последователност, упоритост и търпение, а не да оставят всичко на самотек, тъй като при такъв подход много деца се отказват да се справят с трудностите и не са в състояние да развият воля.

Следва родителят да установи в какво именно се състои това затруднение на неговото дете. Често трудностите на детето имат не само психологически произход.

Те могат да се дължат на неспособността на детето да се концентрира, на недобре развитото му тяло, на невъзможността му да се ориентира в пространството или в неразбирането на устните инструкции.

В случай на такива обективни затруднения детето трябва да се заведе при невропсихолог или логопед и да премине курс на корекционни занятия.

Приобщавайки си детето към творчески занятия, към ролеви игри, към игри по правилата /лесно възбудимите деца е трудно да спазват, каквито и да е правила и такива игри им служат за добър тренинг/, а също и към изпълнението на домакинските задължения и заниманията със спорт.

Внушавайки му, че преодоляването на трудности е интересно и така е ще му помогнете да си формира волеви и силен характер. Насочвайте вниманието му към процесът на преодоляване, а не към бързия резултат.

Въпреки това резултат, макар и междинен, също трябва да има, за детето е важно да вижда това, че усилията му се отблагодаряват по някакъв начин.

Препоръчително е да започнете да водите „Дневник за самостоятелността и за преодоляването на трудностите “. Всеки ден обсъждайте с детето какво да запишете там и показвайте дневника на баща му и на другите му роднини.

Постепенно научавайте детето си на търпение, но не бъдете прекалено усърдни. Задачите трябва да бъдат по сили на рожбата ви.
С възрастта натоварването трябва да нарасне, а подходът трябва да става по-строг.

С децата е опасно да не бъдат претоварени, а с юношите е точно обратното.

Не бързайте да възхвалявате желанията на детето. Не на всяка цена и невинаги трябва да давате на рожбата си това, което желае, само заради „красивите му очи“. Поощрението, наградата трябва да бъде заслужена, включително и чрез преодоляването на трудностите, които среща детето ви по своя път.

Сами давайте на детето си пример, сега в повечето семейства се смята, че е по-лесно нещо да бъде купено, отколкото да се приготвя или измайсторява. И децата много бързо го усвояват. Поради това от възпитателни съображения следва да правите повече неща със собствените си ръце, тъй като така ще привличате вниманието на детето си.