Денталната имплантация стана възможна благодарение на уникалните свойства на титана, отличаващ се с лекота, а също благодарение на откриването на остеоинтеграцията, за което способства случая.

Основното предимство на този метал е, че организмът не го възприема като чужд, следователно поставеният в челюстта титан не се отхвърля. Отхвърляне все пак е възможно, макар и да се среща рядко.

За предразполагащите фактори за отхвърляне, симптоми в различни стадии на процеса, а също и препоръки по предотвратяване на усложнения.

Възможно ли е отхвърляне след имплантация?

Благодарение на изследванията, разбирането на процесите на срастване и „поведение” на костта в отговор на поставянето на изкуствения корен, а също използване на специални разтвори за подпомагане на този процес, позволи постигане на впечатляващи резултати.

Към ден днешен вероятността от отхвърляне е около 2%.

Ако говорим за импланти висок клас, то на всеки изкуствен корен се дава пожизнена гаранция, а процентът на срастване е 99-99.7%. Количеството усложнения след дентална имплантация е минимално и е близко до нула.

Но все пак има такива. Зъболекарите казват, че отхвърляне е възможно в първите дни след поставяне, в процеса на срастване. Също са били регистрирани случаи на отхвърляне на импланта няколко години след поставяне на изкуствения корен.

Внимателните прегледи на пациентите позволяват разграничаване на редица причини, които повишават риска от отхвърляне или пък могат да станат причина за него.

Причини за отхвърляне след имплантация

Поставянето на зъбен имплант е сложен процес, който изисква от пациента подготовка, а от лекаря висока квалификация. В научния свят съществува мнение, че вероятността от отхвърляне зависи от нивото на квалификация на зъболекаря – колкото по-висока подготовка, толкова по-нисък риск от отхвърляне.

Все пак е възможно да се разграничат редица причини, които могат да се разглеждат като предразполагащи фактори и дори причини за отхвърляне, свързани с наличието и развитието на заболяването:

  • ХИВ и други нарушения на имунната защита – изследванията показват, че имунните дефицити водят до на практика 100% отхвърляне на имплантите, като то може да се прояви в различните стадии на имплантация. Именно поради тази причина имунните дефицити се смятат за противопоказание за дентална имплантация.
  • Инсулинозависим диабет – само до преди десетилетие захарният диабет се отнасяше към абсолютните противопоказания за провеждане на дентална имплантация. Днес зъболекарят, притежавайки знания и съвременни технологии, може да проведе операция на пациенти с многобройни съпътстващи нарушения. Но инсулинозависимият захарен диабет повишава шансовете за отхвърляне;
  • Хипертонията повишава риска от отхвърляне;
  • Онкологични новообразувания – много от тях се отнасят към противопоказанията;

В хода на имплантацията след всеки етап зъболекарят дава редица препоръки, които е необходимо да се съблюдават строго. В противен случай се повишават шансовете от развитие на усложнения.

Късни симптоми на отхвърляне

Отхвърлянето в период на срастване на имплантите най-често е свързано с развитието на инфекции и възпаления, например, на периимплантит. Сред тревожните симптоми са също наличие на оток, кръвотечение, болка в областта на поставения имплант.

Своевременното обръщане към зъболекар позволява да се запази имплантът. Ако не се проведе своевременно лечение, то възпалението преминава и към костната тъкан.

Имплантът губи своята устойчивост и става подвижен, което е и причина за неговата загуба.

Тактиката на лечение се разработва индивидуално, но пациентите трябва да знаят, че дори след лечение на периимплантит, повторната дентална имплантация все пак е възможна.