Синдром на задържане на фаза на съня /СЗФС/ е включен в Международната класификация на болестите и е хронично разстройство, при което човек е трудно да заспи вечер.

До каква степен  е разпространена патологията е трудно да се каже, тъй като диагнозата на синдрома е неправилна.

Признаците се приписват на безсъние или неправилен дневен режим. По какво се отличава СЗФС от други нарушения на съня и защо изисква лечение?

Причини за синдром на задържане на фаза на съня

Днес синдромът на късното заспиване тепърва се изучава, затова неговата причина не е до край изяснена.

Предполага се, че това разстройство е свързано с нарушение на циркадните ритми, при което вътрешният часовник на човек е разстроен, и денонощието продължава по-дълго от 24 часа.

Това води до нарушение на синтеза на хормона мелатонин, отговарящ за заспиването. При хората със синдром започва да се синтезира по-късно, затова и човек не може да заспи по-рано от 1 часа.

Също се наблюдава повишена чувствителност към светлина, затова в условия на изкуствено вечерно осветление настройването за сън е трудно. С това се обяснява и разпространението на синдрома сред градските жители.

Има предположения, че синдромът на задържане на фазата на съня може да е наследствена патология. Според някои изследвания се установява връзка на СФЗС с гени. Но тези данни не са напълно потвърдени.

Сънят на човека е свързан и с начина на живот. Така сред предразполагащите фактори в развитието на синдрома са следните:

  • Недостатък на физическа активност през деня;
  • Работа в седнало положение, при което човек рядко е на чист въздух;
  • Работа и обучение вечер;
  • Стрес и психическо напрежение;

Симптоми на нарушения на съня при СЗФС

Основен признак на синдрома е невъзможност за заспиване вечер, дори ако и при лягане в леглото.

Заспиването настъпва не по-рано от 1 часа през нощта, а при някои едва на разсъмване – в 6 часа.

И за разлика от безсънието, за което е характерен неспокоен лек сън, с чести спонтанни събуждания, при СЗФС такива нарушения не се наблюдават.

При този синдром са спи достатъчно дълбоко и ако графикът го позволява и не се налага ранно ставане, сънят е с продължителност 8-9 часа.

Основните проблеми възникват при хора, които по работен или учебен график трябва да стават рано.

В резултат не успяват да се наспят, което води до други проблеми.

Характерни симптоми на това състояние са:

  • Сънливост през деня;
  • Лоша концентрация, повишава се броя грешки в работа;
  • Понижаване на когнитивните функции;
  • Раздразнителност;
  • Главоболие;

Въпреки изразената сънливост в дневните часове, хората със синдром на задържаната фаза на съня всички не могат да заспят по-рано от 1:00 часа. Навремето се получава само на фона на силна умора, например, ако човек не е спал в предходната нощ.

Диагностика на съня при СФЗС

За съжаление, често синдромът на късното заспиване неправилно се установява. Повечето хора се обръщат към лекар вече в напреднали стадии, когато лягането и заспиването е по-рано от 3 часа след полунощ.

Терапия, хормони, хронотерапия и светолечение

При СФЗС медикаментозната терапия е минимално ефективна. Не действат добре и сънотворните. Основата на лечението при СФЗС е хронотерапията, по-ранното лягане.

Обикновено след около месец се постига съществено подобрение на състоянието.