Синдром на късото тънко черво /СКТЧ/ представлява съвкупност от симптоми, предизвикана от вродено или придобито скъсяване на тънкото черво.

Основни негови признаци са намаляване усвояването на хранителни вещества в червата и диария.

Синдром на късото тънко черво – причини

При възрастните е операция, при която се отстранява част от тънкото черво.

Тази интервенция може да се наложи, заради заболявания на самото тънко черво – болест на Крон, тумори, засягане на кръвоносните съдове на червата с развитие на некроза на стената на червото, чревна непроходимост, травми на червата и други състояния.

В детска възраст СКТЧ най-често се проявява в първите дни след раждането и е свързан с вродено скъсяване на червата, дефект на предната коремна стена, преплитане на средно тънко черво или аганглиоза.

При по-големите деца този синдром може да възникне като усложнение на заболявания на тънките черва – болест на Крон и други.

Механизъм на развитие

Вътрешната повърхност на тънкото черво е покрита с микроскопични власинки, значително увеличаващи неговата площ. Чрез повърхността на тези власинки се всмуква основната част на водата, минералите и хранителните вещества от храната.

При отстраняване на част от червото рязко намалява неговата повърхност, през която хранителните вещества могат да попадат в организма.

Естествено е да се появяват симптоми на техния недостиг – синдром на малабсорбция. Неусвоените хранителни вещества, електролити и вода бързо се евакуират в дебелото черво и се екскретират от организма, предизвиквайки постоянно течни изпражнения.

Постепенно организмът се адаптира към тези условия. И по-точно, увеличава се дължината на власинките в запазената част на червата и се забавя придвижването на чревното съдържимо.

В резултат функцията на червата може да бъде компенсирана, но за това възстановяване е необходимо дълго време.

Симптоми

Първият стадий на заболяването се развива веднага след раждането – при децата или след оперативно отстраняване на тънкото черво.

Характеризира се с чести течни изпражнения в голям обем – до няколко литра на ден при възрастните. Тежестта на състоянието се определя от загубата на електролити.

Не са редки гърчовете, объркване на съзнанието, нарушаване на сърдечния ритъм и на функцията на бъбреците.

Впоследствие се появяват признаци, свързани с пониженото постъпване в организма на хранителни вещества, и по-точно на белтъци.

Понижава се телесната маса, появява се сухота на кожата, изтънява и оредява косата. Могат да възникнат признаци на атрофия и недостатъчност на функцията на вътрешните органи.

Полихиповитаминозата води до развитието на кокоша слепота, анемия, патология на нервната система, остеопороза, предразположеност към кървене и много други разнообразни последствия.

В периода на адаптацията тези проявления постепенно отзвучават. На много хора продължават да ги безпокоят течните изпражнения.

В дългосрочен период след заболяването могат да се развият специфични усложнения – поява на камъни в жлъчния мехур, чернодробна недостатъчност, енцефалопатия, бъбречнокаменна болест, язва на стомаха.

Продължителното парентерално хранене може да доведе до чернодробна недостатъчност, особено при деца.

Лечение на синдром на късото тънко черво

Включва комбинация от парентерално и ентерално хранене, въвеждане на солеви разтвори, използване на лекарствени препарати. Комбинацията от тези методи зависи от тежестта на синдрома и неговите причини.

Принцип на диетата – често хранене на неголеми порции с изключване на термично и химическо раздразнение. Полезни са млечнокиселите продукти, супи, пържолите на пара. Препоръчва се хранене и в нощните часове.