Сладка ряпа, позната още и с названията жълта ряпа и брюква, е двугодишно растение, принадлежащо към семейство Зеле. Дава най-високи добиви в плодородни песъчливи и глинести почви с добра влажност. Вегетационният период на растението е 110-120 дни.

Брюквата е получена в резултат на кръстосване на ряпа с бяло зеле. По отношение на произхода ѝ съществуват различни теории. Някои изследователи смятат, че първоначално е била отглеждана в района на Средиземно море, а други, че нейната родина е Швеция.

Хранителна стойност на 100 грама сладка ряпа

• Белтъчини – 1.2 грама;
• Мазнини – 0.1 грама;
• Въглехидрати – 7.7 грама;
• Минерални соли – 0.8 грама
• Вода – 87.8 грама;
• Калоричност – 34 килокалории;

Благодарение на това, че в жълтата ряпа се съдържат само 34 килокалории и има леко слабително действие, тя се приема за диетичен хранителен продукт.

Полезни свойства

Брюквата съдържа захар, белтъчини, растителни влакна, скорбяла, пектин, витамини от група В, аскорбинова киселина – витамин С, каротин /провитамин А/, рутин – витамин Р, етерично масло и следните минерални соли – калий, сяра, фосфор, натрий, желязо, мед.

Съдържащата се в сладката ряпа аскорбинова киселина се отличава с голяма устойчивост при термична обработка и продължително съхранение.

Брюквата съдържа най-високият процент от микроелемента калций, благодарение на което е отлично средство за лечение на хората, страдащи от заболявания, характеризиращи се с размекване на костните тъкани.

В далечното минало отварата от семената на сладката ряпа е била използвана за лечение на морбили при деца и за изплакване на устата и гърлото при различни възпалителни процеси.

Кореноплодите на брюквата се смятали за отлично прекрасно пикочогонно, противовъзпалително средство, както и такова за заздравяване и се прилагали при изгаряния. Сокът от жълтата ряпа също е ефективно средство за заздравяване на рани.

Брюквата е ценен хранителен продукт, особено през зимата и в ранната пролет, когато е най-силно изявен недостигът на определени витамини в организма на повечето хора.

Като лечебна храна сладката ряпа се препоръчва при запек, както и на хората, страдащи от атеросклероза. Въпреки това употребата на брюквата в различни блюда и ястия е противопоказна при заболявания на стомашно-чревния тракт.

В българските села, през вековете на османското владичество жълтата ряпа е била използвана през зимата. Смятало се е, че е този зеленчук е особено полезен за хора в напреднала възраст, тъй като способства за поддържането на жизнените сили.

Младите хора го употребявали като средство срещу простудни заболявания и при тях се наблюдавало бързо оздравяване. Това е напълно нормално, тъй като в сладката ряпа се съдържа голямо количество аскорбинова киселина, укрепваща имунитета.

Брюквата способства за преминаването на сухата кашлица във влажна с храчки, тъй като разтваря секретите в дихателните пътища, което води до по-бързо възстановяване. Особено добре брюквата помага при хронични възпалителни заболявания на бронхите и белите дробове.

Сладката ряпа се е приемала също за облекчаване на подуването и намаляването на отоците при сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания, тъй като притежава диуретични свойства и спомага за отстраняването на излишните течности от организма.

Брюквата ускорява обмяната на веществата и способства екскрецията на „лошия“ холестерол от организма, който се отлага под формата на плаки по стените на кръвоносните съдове.

Поради това и е препоръчителна консумацията на сладка ряпа за хора, страдащи от заболяването атеросклероза.
Сокът от жълта ряпа има антибактериални свойства и с него отдавна се лекуват гнойни рани и изгаряния.