Ново изследване представя допълнителни доказателства за дългосрочните последствия за здравето от психологическия стрес, изживян още в ранните етапи на живота, след като било установено, че децата, родени в периода 1914-1916, чиито бащи били убити или тежко ранени по време на Първата световна война, живели по-кратко.

Водещият изследовател Никола Тод, част от екипа на болница във Франция, и неговите колеги също така посочват, че негативният стрес, който изпитваме още, докато сме в утробата или през ранното детство, може да повлияе на здравето на човека много дългосрочно, и дори в зряла възраст.

Например, изследване, публикувано през 2013 г, установява, че преживелите в ранна възраст масов глад в Китай в периода 1959-1961г са с повишен риск от анемия в зряла възраст.

Въпреки това, според Тод и неговите колеги посочват, че определянето на въздействието на силния психологически стрес в ранна възраст върху здравословното състояние в напреднала възраст е истинско предизвикателство, поради липса на достатъчно данни за влиянието на историческите събития върху реалния живот.

Тод и неговите колеги решили да отстранят този пропуск в научните изследвания, като проведат първото по рода си проучване, като се възползват от новите бази данни, които предоставят информация за продължителността на живота на повече от 4000 деца, родени във Франция между 1914-1916 – в периода на Първата световна война.

Смъртта на бащата преди раждането съкращава продължителността на живота с 2.2 години

Бащите на децата, които са тежко ранени или убити, докато участват във ПСВ, което означава, че са преживели огромен стрес още в утробата на своята майка или като много малки.
За децата, чиито бащи били убити, екипът от учени установил дали тази трагедия е станала преди раждането или след това.

Всяко дете било сравнено по фактори като пол, възраст на майката, както и дата и място на раждане, с контролно – това е друго дете, чийто баща не е пострадал изобщо в ПСВ.

В сравнение с контролното, изследователите установили, че децата, които били изложени на голям стрес в началото на живота си живели средно с около 1 година по-малко.

Децата, пък чиито бащи били убити по време на бременността на майка, имали най-неблагоприятна съдба, имали най-лоша съдба, като живели средно с 2.2 години по-малко, в сравнение с децата, които пораснали с бащите си.

Макар и учените да не успяват да открият каква е причината за смъртта на тези, които са преживели много тежък стрес в началото на живота, това е нещото, което планират да изследват в бъдеще.

Известна е неблагоприятната роля на стреса, но само от изследване на животински модели. И затова ще бъде интересно да се установи дали могат да се намерят доказателства за конкретните причини, които са довели до скъсяване на продължителността на живота на тези деца.

И това може да даде по-широка представа за дългосрочното въздействие на силно негативния стрес.

Макар и да са необходими по-нататъшни проучвания, последното изследване хвърля известна светлина върху това как силният стрес в началото на живота, може да има дългосрочни последствия за здравето.

Може би причината се крие в повея на гените, детето на подсъзнателно ниво търси баща си, но не го открива, макар и да не помни нищо от този период, това подсъзнателно му се запечатва и остава така до края на дните му.