Ставането за училище с будилника е трудна задача. А в тъмното есенно утро, вече почти зимно – почти неизпълнима. Защо детето толкова трудно се събужда и как да го вдигнем от сън?

1. По слънцето

Желанието не само на децата, но и на възрастните, да си поспим по-дълго в тъмното утро, е нещо напълно естествено. Всички наши физиологични процеси са обвързани с изгрева и залеза на слънцето.

Включително и режимът на сън и бодърстване.
В тъмната част на денонощието, както е известно, се образува хормонът мелатонин, който ни позволява да заспим.

С изгрева на слънцето организмът започва да синтезира друг хормон – кортизол. Именно той ни позволява да се чувстваме бодри и енергични през деня.

Пикът на неговия синтез се пада неслучайно при изгрев слънце. И не на астрономическия изгрев, а на реалния, тоест когато от прозореца започне да ни свети.

В облачните дни заради недостатъчно осветяване кортизол може да се образува в малко количество, а това означава, че получаваме много малък заряд бодрост. Именно затова и в сивото мрачно утро ни се спи толкова много.

Някои учени смятат, че оптималното време за начало на учебните часове е 10 часа сутринта, когато организмът напълно се е разсънил.

Например, учените от университета Оксфорд проучили успеваемостта на учениците и установили, че тези, чиито занятия започвали от 10 сутринта, се учили много по-добре от връстниците, чиито часове започвали в 8 сутринта.

А тъй като България се намира в умерените географски ширини би било редно да се преразгледа началото на учебните занятия, особено що се отнася до зимните месеци.

Но тук възразяват невролозите. Основната активност на главния мозък се пада на сутрешните часове, а в промеждутъка между 1 и 3 часа следобед настъпва известен спад.

Ако началото на занятията се остави за по-късно, тогава част от учебните часове ще се паднат неизбежно на този спад.

Важно е не кога, а колко

Всъщност на това, дали се е наспало детето или не, влияе в голяма степен не времето, когато е станало, а колко е спало.

И колкото и един тийнейджър да ни уверява, че 7 часа сън са му достатъчни, а целият проблем е в ранното ставане, това не е така. Малките ученици трябва да спят около 10 часа.

А учениците от прогимназията и гимназията – 8-9 часа. Ако спят по-малко, сутрин ще им е трудно да се събудят, дори ако слънцето вече е изгряло и им свети през прозореца.

Оправданията на детето, че не е свикнало да ляга рано, не са нищо повече от оправдания.

Според специалисти по сънни разстройства, децата могат да бъдат приучени да преминат от единия хронотип „сова“ в другия - „чучулига“ за около 2 седмици.

Родителите само трябва да проявяват твърдост – да събуждат детето в 7 сутринта и да го изпращат да ляга в 21-22 часа.

Да, в първите дни е възможно да се върти дълго време, преди да заспи. Но много скоро недоспиването ще си вземе своето, и детето ще започне да заспива, когато трябва.

Какво пречи на заспиването?

Колкото и парадоксално да звучи, най-много на качеството на съня влияе постоянната смяна на режима. Първо разрешавате на детето да си ляга много късно и дори да изпуска първия час.

След това изведнъж ставате строги, започвате да изисквате от него в 9 часа да е в леглото.