Сцинтиграфията е съвременен метод на нуклеарната медицина, който се основава на използването на радиофармацевтичните препарати за лечебно-диагностични цели.

Процедурата се провежда на гама-томограф, резултатът от нея е своеобразна снимка – сцинтиграма, по която може да се оцени не само анатомичната структура на органа, но и неговото функционално състояние.

Радионуклеотидните изследвания се използват широко в САЩ и Европа, а също и в България, големите болници вече разполагат с такава апаратура.

С тяхна помощ се провежда ранна диагностика на кардиологични, неврологични, уронефрологични и онкологични заболявания.

Към основните предимства на тази процедура се отнасят:

• Безвредност – минималната доза облъчване не нанася никаква вреда на пациента, което позволява провеждането на диагностика с честота, която е необходима за излъчване на динамиката на патологиите. Например, сцинтиграфия на скелета е разрешено да се прави всеки месец.
• Липса на някаква специална подготовка;
• Възможност да се определи степента на засягане на органа, неговата структура и функционалната му дейност;

Сред недостатъците на този метод се отбелязват неяснотата на получаваните изображения в сравнение с методите ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография и продължителността на изследването, която в някои случаи е няколко часа.

Манипулацията е противопоказна в ранните срокове на бременността, тъй като радиоактивното облъчване в малки дози, може да се отрази негативно на развитието на плода.

На кърмещите майки им е разрешено да възобновяват кърменето 24 часа след процедурата.

Сцинтиграфия – показание за провеждане

1. Определяне на състоянието на кръвообращението на главния мозък, използва се при някои форми на слабоумие, в ранните стадии на идиопатичен синдром и болест на Алцхаймер, функционалност на щитовидната и паращитовидната жлеза, съкратителна способност на миокарда;

2. Диагностика на фрактури, тумори, възпаления и инфекциозни увреждания на костната тъкан;

3. Откриване на заболявания на бъбреците, на черния дроб, на хепатобилиарната система;

Сцинтиграфията на белодробната артерия е показна при подозрение за нейното запушване с кръвен съсирек /тромб/. Ако са засегнати малките разклонения на артериите, патологията протича безсимптомно, възможно е незначително покачване на температурата и кашлица.

Масивната тромбоемболия се проявява се проявява с остра левокамерна недостатъчност, припадъци и симптоми на системно ниско кръвно налягане.

Какво показва сцинтиграфията на костите на скелета, на щитовидната жлеза и на бъбреците?

Остеосцинтриграфията има за цел визуализация на костната тъкан. Това позволява установяването на наличието на ракови метастази в костите, докато първичният тумор е разположен в белите дробове, бъбреците, пикочния мехур и в други органи.

Процедурата дава информация не само за патологичните изменения в костната тъкан, но и за динамиката на онкологичните заболявания на фона на провежданото лечение.

Сцинтиграфията на щитовидната жлеза е необходима за изучаване на нейната анатомия и възможните ѝ функционални нарушения, дължащи се на различни причини – злокачествени или доброкачествени образувания, токсична аденома и т.н.

Сцинтиграфията на бъбреците се осъществява за изследване на функцията на бъбречните гломерули, на каналчевата система и на ефективността на лечебната програма.

При необходимост се определят параметрите на кръвния поток, в частност неговата скорост и обем.

Процедурата е показна за пациенти с нефролитиаза, бъбречна недостатъчност, обструкции на пикочните пътища, вроден или придобит дефект на бъбреците, а също и преди хирургичните интервенции.

Обикновено лекуващия лекар назначава тази процедура при подозрения за някакво заболяване на горепосочените органи. Услугата е достъпна в големите болници, тъй като изисква необходимото оборудване.