Пробата на Кумбс е изследване, което широко се използва в хематологията, за откриване на антитела, прикрепени към еритроцитите или разтворени в плазмата.

Пробата на Кумбс /тест на Кумбс/ - това е изследване, с помощта на което се открива имунизираност и антитела към еритроцитите.

Видове тестове на Кумбс

• Директна проба – определя антителата фиксирани на повърхността на еритроцитите.

Извършва се при подозрение за автоимунна хемолитична анемия, хемолиза при автоимунни заболявания, след прием на лекарства – пеницилин, хинин, след преливане на кръв и хемолитични заболявания при новородените.

Еритроцитите са били сенсибилизирани ин виво – към вече здраво прикрепени антитела, а добавянето на антиглобулинов серум предизвиква слепване на сенсибилизираните клетки, което е очевидно и с невъоръжено око.

• Индиректна проба – открива антиеритроцитарни антитела в кръвната плазма, извършва се преди преливане на кръв и при бременност.

Антиеритроцитарните антитела са разновидност автоантителата, тоест антитела срещу собствените тъкани. Автоантитялото възниква при патологична реактивност на имунната система към някои препарати, например към високи дози пеницилин.

Еритроцитите на повърхността си съдържат различни химически структури – гликолипиди, гликопротеини и протеини, в медицината наричани антигени.

Човек наследява от родителите си определена карта от антигени на всяка червена кръвна клетка.

Антигените са обединени в групи и въз основа на тях кръвта се разделя на няколко групи – по системата АВ0, резус, Кел, Левис, Кид, Даффи. Най-значимите в лекарската работа са АВ0 и резус фактор – Rh.

Система АВ0

В системата АВ0 антигените А и В са разположени на мембраната на еритроцита, а в кръвта циркулират аглутинините – алфа и бета. Аглутининът при контакт с аглутиногена води до хемолиза, затова са възможни следните комбинации:

• Само алфа и бета – 1-ва кръвна група;
• А + бета – 2-ра кръвна група;
• В + алфа – 3-та кръвна група;
• А + В – 4 кръвна група;

Варианти Аалфа и Вбета са невъзможни.

Система Rh – резус система

Резус факторът на кръвта е сложна система, включваща повече от 40 антигена на повърхността на обвивката на еритроцита, обозначавани с цифри, букви, думи и символи.

Най-често се срещат резус-антигени от типа Д – 85%, С – 70%, Е – 30%, е – 80% - те притежават най-изразена антигенност – способност да се стимулира имунната система да образува антитела.

Чести задавани въпроси към лекарите?

1. Възможно ли е предаване на тези антитела при даряване на кръв?

Не, при донорство – донорът дава кръв, а не получава, затова не съществува възможност от появата на антитела.

2. „Преди 5-10-20 години са ми преливали кръв, трябва ли да казвам за това на лекаря?“

Да, това, че сте получили трансфузионна кръв задължително трябва да се знае от лекаря, доколкото влияе на правилността на разшифроване на резултатите сега.

При получаване на чужда, макар и много пъти проверена кръв, съществува вероятност вашето тяло да образува антитела срещу прелятата кръв.

Именно тези антитела ще окажат неблагоприятно влияние върху здравето ви. При следващи преливания на кръв лекарят трябва да знае, че вече сте получили трансфузия, а това означава, че е било време за синтез на антитела.

За бременните жени тази информация е още по-актуална.

3. Ако има несъответствие на резус-фактора между майката и детето, ще бъдат ли болни всички деца?

Зависи от резус-положителността или отрицателността на детето. Носителите на 4-те кръвни групи могат да бъдат както положителни, така и отрицателни.