Топ 3 изненади, които мозъкът ни поднася всеки ден

Мария
Написана от Мария ноември 22, 2017 10:46

Топ 3 изненади, които мозъкът ни поднася всеки ден

Акценти:

  • Страх - зараждане
  • Разгадаване - близост
  • Осъзнаване - уплаха

Свързани:

Ядосваме се едва ли не от тиктакането на стенния часовник и лесно си позволяваме да лъжем.

Замисляли ли сте се какви изменения в мозъка стоят зад това?

1. Как идва озарението?

По очите, по-точно, по посоката на погледа, можете да се досетите, че само след секунда вашият опонент ще възкликне „Еврика“.

До този извод стигат учени от Университета Охайо, които проследили процеса на решение на доброволци на доста трудна задача, започвайки от щастлив момент на озарение.

На няколко десетки студенти било предложено да поиграят на компютърна игра – на монитора в кръг били разположени 11 числа от нула до 10.

Казано накратко, участниците по ред избирали тези числа, и победител ставал този, който ще избере най-малкото число, тоест нула.

Но участниците не разбирали това веднага.

Всеки имал по 30 рунда и всеки срещу нов съперник.

До играча стояли наблюдатели, които не само виждали кое число ще избере участникът, но и проследявали, как се променя движението на очите по време на игра.

Оказва се, че преди да възкликне „Еврика“, човек все по-често хвърля, макар и несъзнателно, поглед върху предмет, който е и правилният отговор.

В този случай на 0-та. Интересно е, че самите участници не осъзнавали колко близки да разгадаването.

От наблюдението на 10-ки рундове, учените разбрали, че могат да предскажат кога играчите ще обявят, че са направили откритие, преди самите те да го осъзнават.

Също забелязали, че измененията в зениците се случвали, когато погледът бил насочен към игралното поле, но не и към противника.

2. Как се заражда страха?

Защо звуците, които някога сме чули в неприятна ситуация, остават свързани с чувството за страх?

Например, музиката от филма „Челюсти“ за много хора се свързва с ужасни акули.

Учени от университета Емори решили да изяснят как точно се формират тези асоциации и какво им позволява да се закрепят в дълготрайната памет.

Досега се смяташе, че за връзката на звуците и чувствата на страх отговарят периневронните мрежи – структури на мозъка, които заобикалят синапсите – участъците на контакт между нервните клетки.

Но се оказва, че това не е така.

В рамките на експеримента изследователите научили мишки, че след определени звуци, следва шокова процедура.

След няколко дни гризачите застивали с ужас, чувайки едва тези звуци, дори ако впоследствие нищо не се случва.

Но именно в този нетраен период от звука до уплахата протичали изменения в периневронните мрежи, които запечатвали тази асоциация в мозъка.

Интересно е, че с помощта на специален ензим може да се разрушат тези мрежи, и тогава асоциациите се изтривали от паметта, а страхът изчезвал.

Учените предполагат, че това е перспективно направление за работа с посттравматични разстройства.

3. Защо лъжем?

В основата на склонността ни да лъжем – също е биологията.

В това се убеждават изследователи от университета на Цюрих.

Те провеждат експеримент, участниците в който печелили определена сума, която можели да повишат, ако лъжат другите участници.

Като цяло всички доброволци лъжели еднакъв брой пъти.

Изследователите установили, че повечето участници вземат решение да излъжат или да не излъжат в зависимост от ситуацията.

Това зависи от това каква полза ще извлекат, ако излъжат. Само 8% от участниците лъжели редовно и се стараели да извлекат максимум полза от това.

Топ 3 изненади, които мозъкът ни поднася всеки ден
Оценете публикацията

Мария
Написана от Мария ноември 22, 2017 10:46
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи