Детето крещи в магазина и иска да му бъде купена играчка, започва да се кара с другите деца. Познато? За да разберете какво се крие зад детската истерия и агресия и как да се борите с нея, прочетете тази статия.
Как да реагираме на агресията и истериите на детето?
1. Започнете със себе си
Когато искаме да научим на нещо детето, трябва да помним, че емоционално поднесената информация се запомня по-добре, но може сериозно да травмира детската психика. Важно е преди началото на възпитателния процес да се подготвим сами и да намерим правилния емоционален тон.
Понякога при разясняване на сложна ситуация или конфликт самата майка се ядосва много. Подобно обсъждане обаче не води до нищо хубаво. Как да се справим с яростта?
• Първа стъпка
Осъзнаване, че всички емоции са важни и необходими, тоест дават ни право да изпитваме ярост.
• Втора стъпка
Разбиране, че емоцията може или да бъде приета или отхвърлена.
• Трета стъпка
Сформиране на състояние на тиха вода и слънцето изгрява от изток.
За достигане на спокойно състояние трябва да пренасочим своите сензорни, визуални и звукови системи – да се откъснем от раздразнението, да направим 5-минутна гимнастика.
След това трябва да си спомним, че слънцето изгрява от изток. Това означава да стигнем до разбирането, че независимо от това, което правим – ядосваме се, радваме се, танцуваме или плачем, слънцето винаги изгрява от изток. Тази истина трябва да се приеме като даденост и да се успокоим.
2. Опитайте да потърсите причината за детската агресия или истерия
Зад всяка емоционална изява стои верига „намерение-действие-значение на действието“. Важно е да разбираме, че намерението винаги е позитивно, а действието и неговото значение могат да бъдат негативни.
С възрастния човек всичко е по-трудно. Намерението да се самоутвърди е положително за самия човек, но и негативно за околните. Детското намерение е винаги позитивно, но може да бъде както осъзнато, така и неосъзнато, затова е важно родителите да разберат какво се случва с детето.
Зад проявяваната агресия могат да се крият болка, неразбиране, неувереност в себе си, нужда от внимание. Само ако разберете намерението на детето, можете да неутрализирате истерията или агресията.
3. Установете правила и граници
Границите се установяват в рамките на 3 зони – червена, жълта и зелена.
Червената – това е 100% забраненото – не трябва. В червената зона се навлиза в състояние „аз съм спокоен, познавам ясните граници и съм убеден, че това наистина е така“.
Много „НЕ трябва“ не е редно да има – детето няма да се справи с обема и просто ще откаже да следва правилата.
При програмиране на червената зона, изговаряме причината – защо не трябва да бъде сериозна. Това е добра проверка за нас самите, колко правилно сме формирали червената зона и колко границата е необходима.
Жълта граница – задаваме границите, но оставяме на детето пространство за маневра. Например, четете с детето книжки преди сън – желязно правило. Но какво ще четете избира детето. Границите са достатъчно широки.
Най-накрая, зелена зона – време за свобода, когато от наставник преминавате в разред на наблюдател. Детето получава време за своите занятия, може да прави това, което смята за нужно – разбира се, в рамките на приличието. Не забравяйте да се включите в неговите игри и да го наблюдавате отстрани.