Ако се разпознавате в този списък, това е съвсем нормално.

Животът в големия град – това е стрес и неврози.

По данни на СЗО, от тези проблеми страда до 25% от населението в зряла възраст в Европа, и всеки 6-ти 7-ми от тях е не по-възрастен от 25 години.

Средата се отразява толкова зле на някои млади, че те престават да се хранят добре, не могат да спят и т.н.

1. Мечтите не се сбъдват

Младостта е прекрасно време, когато сякаш всички врати са отворени, но никой не желае да те пусне в тях.

Първо, трябва да се проявиш, да се докажеш, да постигнеш и да заслужиш.

Най-тъжно е, когато с всички сили се опитваш да се проявиш и да се докажеш, но в крайна сметка избират друг, повишават не теб, а колега.

А мечтите за красив живот продължават да надминават възможностите.

Невинаги, но обикновено, завистта е разрушително чувство, а в големия град то се проявява с удвоена сила.

Около теб хората имат всичко, което ти нямаш – автомобил, апартамент, добра работа, собствен бизнес, и само ти си неудачника, който живее с родителите си.

В борбата за възможностите, понякога и призрачни в името на задоволяване на потребностите, е лесно да си докараш безсъние, повишена тревожност и апатия.

2. Къде е моят любим?

При повечето 25-годишни ученето е вече зад гърба, с работата също не вървят добре нещата.

Сякаш това е времето да се огледаш за спътник в живота, който все го няма и няма.

Вече се женят и си раждат деца все по-късно и по-късно.

Но наличието на постоянен партньор все още е мерило за социален успех.

Обикновено на тази възраст се рушат училищните илюзии за любовта завинаги.

До вчера си била убедена, че щом някой обича, ще направи компромис и изобщо всичко, каквото трябва.

Но се оказва, че според партньора всъщност вие сте длъжни.

Ако до вчера сте били убедени, че това е вашата половинка.

А днес откривате, че нито общи теми за разговор, нито общи хобита.

Но родителите постоянно питат: „Имаш ли си приятел?“, „Не смяташ ли да се омъжваш?“.

Всички около теб вече са си намерили спътник в живота.

3. Зависимост от джаджи

Постоянен интернет и мобилно устройство – това са съвременните елементи на щастието.

Цифровото поколение не изпуска телефоните от ръцете си и едва ли не всяка секунда проверява какво се случва в социалните мрежи.

Има ли житейска необходимост от това?

Повече наподобява на невротичен навик – пуснал, прочел, написал, изключил. И след минута – отново същото.

Много хора, дори не осъзнават автоматизма на действията си, и като си отместят погледа от телефона забравят за какво са чели.

Ако обхвата на устройството внезапно изчезне, започва абстиненция, както и при всяка зависимост.

Младежът или девойката стават раздразнителни, нервни – започват да търсят мрежа.

Напускат добрия хотел, ако там няма интернет. Други пък плащат луди пари, за да имат интернет навсякъде.

И за какво? За да свършат работа...

Не, просто да влязат в социалната мрежа и да харесат някоя снимка.

Важно е от време на време да се превключваш, това е т.нар. клипно мислене, с което получаваме информация на малки части.

В резултат възниква претоварване с информация, а мозъкът ни се превръща в нещо като бит пазар, в който трябва много да се ровиш, за да намериш това, което ти трябва.