Понякога ни се иска да се върнем в миналото и да попитаме родителите, учителите и по-големите от нас приятели защо някога са забравили да ви разкажат за нужното и важното?

Но е дошло времето да се обсъдят важните навици, за необходимостта от които някога всички са премълчавали от вас.

Представете си, че не четете статия, а разговаряте с тези, на които се доверявате. Днес ще се опитаме да се върнем в миналото и да помолим за съвет тези, чието мнение е важно за вас. Може би, са позабравили да ви разкажат за важните неща.

1. Не е нужно да приемате всичко за своя сметка

Чувството за отговорност има един страничен ефекта, абсолютно разрушително е за личността. Мозъкът в опитите си да контролира всичко случващо се наоколо иска да възприеме всичко за своя сметка.

Склонни сме да оценяваме всичко случващо се като нещо, което се отнася непосредствено за нас самите.
Но не всичко, което се случва с вас, се отнася именно за вас.

Тази истина е трудна за приемане и още по-трудно е човек да си спомня за нея всеки ден. Тъй като зависим от това как работят нашия мозък и тяло.

Добре се чувстваме, когато се случи нещо добро. Ако нещо развали настроението ни, задължително го приемаме близко до сърцето.

Много е приятно да мислите, че с вас се случват хубави неща, защото сте толкова класен човек. Това е много удобно и лесно. Знаете ли защо обаче не трябва да се мисли така? Защото този ход на мислите ще ви разруши до основи.

2. Научете се да си сменяте гледната точка

В училищата и университетите ни учат да отстояваме гледната си точка, да пишем убедителни текстове, да развиваме навиците на ораторското майсторство.

Но никой никога не ни е казвал, колко е важно да се научим да приемаме гледната точка на другия човек. А да не би вашите убеждения да ви погубят?

В това е трудно да се повярва. Толкова много време, за да си създадем собствена житейска стратегия. Затова и толкова активно се противопоставяме на тези, които яростно нашите убеждения и се опитват да ни убедят в противното.

3. Научете се да работите, без да знаете какъв ще е крайният резултат

Добре се работи, когато човек знае, с какво ще приключи всичко. В училище сте писали съчинения, защото учителят ви е казал, представяли сте му ги сте получавали оценка. Много удобно.

Но в живота е доста по-различно. Никой не знае какво ще се случи утре, нито какви ще са последствията от взетото решение.

Ако поискате да си смените работата, никой няма да ви прошепне в ухото, че след известно време ще станете много щастливи. Налага се да се страхувате, да се вълнувате, да се тревожите.

Защо изобщо не обичаме да вземаме съдбоносни решения? Просто се стараем да не се движим да не говорим и да не действаме, ако не сме убедени в благоприятни изход на нещата.

Много от нас си задават въпроса – Как да съм сигурен, че постъпвам правилно? Отговорът е по никакъв начин.

Никой не знае какво за вас добро, и кое не.
Ако се опитвате да се научите да предсказвате резултата от своите действия, тогава имате проблем.