Когато възпитаваме детето, ние винаги прибягваме до един или друг начин на мотивация.

Но е важно да помним, че някои прийоми се смятат за недопустими.

Специалистите разграничават няколко вида мотивация, които първоначално могат да изглеждат ефективни, но в бъдеще само могат да навредят на детето.

Но и съществува начин за правилна мотивация. Нека разберем.

Как може и как не трябва да мотивираме детето?

Педагози казват, че мотивацията на детето е нужна, за да го подбудим да се труди. Трудът играе колосална роля във възпитанието. И е принципно важно, заради което детето е готово да се труди.

Различават се 4 основни вида мотивация:

• Труд-работа

Детето е готово нещо да прави, ако му платят за това.

• Труд-успех

Готово е да направи нещо, ако го похвалят за това, а то се почувства поласкано.

• Труд-робство

Детето е готово да изпълни нещо без осъзнаване на смисъла. Например, заради страх от наказание.

• Труд-загриженост

Готово е да се труди, заради необходимостта от някой друг.

Родителите винаги поставят акцент върху някои от тях.

Типът мотивация говори много за личността на самите хора и за това какви отношения са способни да изградят със своите деца.

Кой от тези видове мотивация се смята за забранен, а какво се препоръчва за използване във възпитанието?

1. Труд работа или мотивация с подаръци

Родителите, които прибягват до определен начин на мотивация, залагат на основните неща.

Именно те впоследствие определят ценностите на човека.

И често този начин се оказват пари и подаръци.

Когато подканваме детето да направи нещо, за да получи накрая подарък или пари, трябва да помним, че то ще пренесе този подход към всичко останало.

Децата, когато пораснат, могат да си помислят: „Защо да се грижа за родителите, след като няма да получим нищо в замяна?”

Някои си мислят, че сега те мотивират детето с пари, а когато остареят то ще им поднесе чаша вода.

Ще го направи, ако му дадат пари или ако му припишат апартамента.

2. Труд-успех или мотивация за похвала

Успехът – това е един от фетишите, идолите. А идолът винаги изисква жертви. И именно детето може да стане такава жертва.

Родителите се борят за някакви стандарти, като не жалят време и средства.

Как е това – твоето дете не рисува, не танцува, не си играе?

Това е цяла система от ценности.

Но често прекалено големите натоварвания, кръжоци, които имат за цел да хакнат детето, заменят човешкото общуване между родители и деца.

Целта на родителите е по този начин детето да отговаря на някакви обществено приемливи стандарти.

Най-тъжното е, че родителите избягват общуването с децата си, а то е доста сериозен труд и усилия от тяхна страна.

Мотивацията с успех и положение е пагубна, защото успешни могат да бъдат далеч не всички.

Затова при този подход в 99 от 100 случаи възпитаваме нещастни хора.

Настроените за успех хора волно или неволно възпитават детето така, че всичко, което прави, е заради положението.

3. Трудът е робство – мотивация със страх

Родителите следва да помислят, създават ли те условия, в които детето може да се учи и да вижда смисъл в това, което прави.

Известният психотерапевт Виктор Франкъл е доказал, че липсата на смисъл е невротично състояние.