Умствените ви способности не се подлагат на съмнение нито от вас, нито от околните.

В училище сте били отличници и сте интелектуален лидер на всеки екип.

И все пак в най-неочаквания момент правите такива смешни грешки и вземате толкова абсурдни решения, че се хващате за главата.

Защо?

Високият интелект гарантира по-високи доходи и по-дълъг живот. Но твърдението, че човек може да се побърка от собствения си ум, не е лишен от научна основа.

Преподавателят по мениджмънт Шейни Фредерик провежда изследване, което обяснява, защо рационалното мислене и интелектът невинаги съпътстват един друг.

За тази цел предлага на участниците да решат няколко прости логически задачи.

Първата е следната: „Бейзболна бухалка и топка струват общо долар и десет цента. Бухалката струва с долар повече, отколкото топката. Колко струва топката?“

Правилният отговор е в края на статията.

Хората с висок коефициента на интелигентност, без да мислят много, дават неправилен отговор – 10 цента.
Ако и е вие сте сгрешили, не се разстройвайте.

Повече от половината студенти от Харвардския, Принстънския и Масачузетския технологически институт, взели участие дават грешен отговор.

Оказва се, че хората, които имат най-добри оценки в училище и в университета правят повече грешки, когато решават задачи наум.

Основната причина за грешките на умните хора е, че прекалено много вярват в собствените си способности. И затова допускат досадни грешки в работата.

Но защо? Авторът на бестселъри Тревис Бредбъри посочва 4 причини за глупави грешки на умните хора.

1. Прекалена увереност

Свикнали са бързо да дават правилни отговори и понякога не осъзнават, че отговарят, без да мислят.

Най-опасното в грешките на интелектуално развитите хора е, че не подозират, че е възможно да бъркат.

Колкото по-глупава е грешката, толкова по-трудно му е на човек да признае, че я е допуснал.

Впрочем, хората с високо ниво на интелект страдат от слепи петна в собствените си логически конструкции.

Това означава, че лесно забелязваме чуждите грешки, но не виждаме собствените си.

2. По-трудно проявяват упорство

Когато всичко лесно им се получава, възприемат трудностите като нещо негативно.

Нещо като знак, че не са подходящи за разрешаването на тази задача.

Когато умният човек разбира, че му предстои свърши голяма по обем и трудна работа, често се чувства загубен.

В крайна сметка предпочита да се занимава с нещо друго, за да потвърди усещането за собствена значимост.

Докато упоритостта и трудът е възможно след известно време да му донесат успех в тези области, които не са му са се отдавали.

3. Обичат да решават няколко задачи едновременно

Мислят бързо и затова са нетърпеливи, обичат да вършат по няколко задачи едновременно, като усещат, че са необикновено неефективни.

Но това не е така. Мултитаскингът не само пречи на продуктивността.

Хората, които се разпиляват в няколко дейности губят много повече, отколкото тези, посветени върху едно занимание.

4. Трудно възприемат критика и обратна връзка

Умните хора не се доверяват на мнението на околните.

Не могат да повярват, че има професионалисти, които могат да им дадат адекватна оценка.

Това не само не спомага за постигането на високи цели, но може и да доведе до формирането на токсични отношения в работата и в личния живот.

Затова и трябва да се развива емоционалният интелект. Затова трябва емоционалният интелект да се развива.

Отговорът е 5 цента.