Понякога причина за спорове и обиди може да стане просто неразбиране.

Невярно сме разтълкували поведението на приятел, изкарали сме си яда на него, и ето нашите приятелски отношения са приключени.

Какво може да се превърне в пусков механизъм за гнева, разказва психологът Аарон Кармин?

Неправилно да изтълкува поведението на приятел или партньор може всеки.

Но какво ако това се случва със завидна редовност?

Тогава това може да ни попречи да поддържаме нормални отношения и с други хора.

Става въпрос за мислите, които възникват в ума и заради които се чувстваме по-зле.

Обикновено това са приблизително едни и същи мисли.

Ето 5 примера за мисловни изкривявания на хора, които се сърдят на някого или на нещо:

1. Всичко това е заради мен

Ако предварително очакваме критика от другите, то във всеки ще виждаме враг.

Например, ако някой не ни е заговорил, ще си помислим, че не сме се харесали на този човек.

Но е възможно, да си е просто срамежлив.

Ако някой ни гледа втренчено, си мислим: „Навярно този ме мисли за глупак. Но може би непознатият просто е насочил поглед към вас, без всякакви задни мисли.

2. Не могат да ми вържат тенекия

Да изискваш твърде много от околните и от себе е голяма грешка.

Ако очакванията не се оправдават, се чувстваме оскърбени, и постепенно тази обида прераства в ярост.

Например, Мери има приятелка, която обещава да отиде заедно с нея в отпуск, но в последния момент се отказва.

За Мери приятелката ѝ я е подвела, и решава повече да не общува с нея, сякаш забравя всичко хубаво, което е правила приятелката е правела за нея преди.

3. Не е честно

Самата идея за справедливост – това е още един пример за мисловно изкривяване.

Всички ние сме слушали, че животът е несправедлив.

И ако можем да приемем това, ще станем много по-щастливи.

Справедливостта предполага, че съществуват някакви абсолютни стандарти за правилно и неправилно.

Между впрочем всеки човек има свои представи какво е това несправедливо и нечестно.

Това, което е несправедливо за един, съвсем не е задължително да е такова за друг.

4. Не ми върви и няма смисъл да се старая

Ако човек от отделен случай си прави глобални изводи как всичко е ужасно, и след това започва да гледа света като през черни очила, то неговите представи могат да станат самосбъдващо се пророчество.

Заради своя песимизъм и убеденост, че нищо няма да стане, те наистина търпят неуспех.

Например, на сервитьора 3 поредни клиенти не му дават бакшиш, и веднага си помисля, че днес не му е ден.

От гледна точка на статистиката 3 кофти клиенти подред все още нищо не означават.

Но мозъкът на сервитьора вече е видял закономерност и си е направил изводи.

И какво прави?

През целия остатък от смяната е в песимистично настроение, вече се примирил с провала.

Няма да се старае да обслужи посетителите колкото се може по-добре, защото няма смисъл да се старае и в крайна сметка няма да получи бакшиши.

Негативните ни очаквания се превръщат в реалност, защото си правим изводи от няколко малки провали.

5. Трябва да бъда непреклонна

Често проблеми започват, когато ситуацията изисква да се прояви твърдост по отношение на околните.