Какво да правим?

Да опознаем врага в лицето и да използваме ефективни методи за борба с него.

Трябва да има за какво да се борим – може би за собствения си живот.

Какви са тези стереотипи-капани, които ни пречат да постигаме целите си.

1. Засега нищо не съм избрал, за мен са достъпни всички възможности, целият свят

Този подход е изцяло неверен – всъщност, възможностите се откриват само след вашия избор, преди това са просто предположения и мечти.

Именно изборът ни позволява да направим първата крачка и да получим реално обратна връзка, която или ще разруши илюзиите, или ще ни помогне да се движим в желаната посока.

Става въпрос за избора като за внасяне в живота на принципно ново, за начин за създаване на бъдеще:

• За начало на собствена дейност;
• За раждане на дете;
• За нов тласък в семейните отношения;

2. Търсене на информация за себе си от външни източници и при други хора

Защо много от нас обичат тестовете за тип на личността, хороскопи, гадаене и с детски възторг гледаме към тези, които уверено обясняват какви сме ние и с какво следва да се занимаваме? Откъде е тази вяра във „външното чудо”?

Въпросът е по-скоро риторичен, навярно би ни се искало да получим нещо от рода на компас, който показва винаги в една посока.

Но единствено сами можем да разберем накъде трябва да се движим.

3. Ако не направите сериозен избор, няма да има и фатални грешки

Обратната страна на медала е „не греши този, който нищо не прави” убеждава ни, че е по-безопасно конкретно да бездействаме.

Но проблемът е, че целта е абстрактна, а конкретно е само средството за нейната реализация.

Да допуснем, че искате да започнете бизнес – това е вашата цел.

Средството за реализация ще бъде конкретната рекламна агенция, която ще създадете.

И дори ако не ви се получи да я направите печеливша, това не е страшно.

Имате възможност да изберете друг, растящ и не толкова конкурентен пазар, да закупите успешен франчайз и да се сдобиете с навиците, които не ви достигат в бизнеса ви.

Когато избирате цел и вървите по пътя към нейната реализация, вие ще разберете кое е трудното – в средството или в липсата на навик.

И едното и другото не е фатално, това може да се поправи.

4. Късно ми е на 50 или на 50 всичко ми предстои

На пръв поглед посланията са противоположни – защо тогава са обединени в една точка?

Докато сме живи, имаме време и ресурси.

Въпросът е колко, какви именно и как да ги активираме и да ги използваме максимално ефективно.

И не е важно на колко години сме и колко са ни останали до края на живота.

Животът е ограничен във време и ресурси период.

Погрешно е да смятаме, че можем да оставим всичко на самотек, защото времето пред нас е още много или вече е малко.

Въпросът е как искаме да извеем оставащото време и какво искаме да постигнем.

5. Най-важното е да правим нещо, винаги успех

Суетата и безцелната активност рядко водят до резултат.

Целта можете и да я достигнете – въпросът е чия е тя и на каква цена.

Не бързайте да правите нещо, първо изберете от възможното и желаната и поставете цел.