Всички нас в детството са ни учили на вълшебните думички – благодаря, извинете, моля.

Но ако използваме прекалено често, не когато трябва и с пренебрежение към себе си, тези думи престават да бъдат просто израз на любезност.

А се превръщат в наши врагове.

Причината за това не е задължително да се крие в ниската самооценка.

Закоравелите шаблони на общуване също могат да изиграят своята роля.

Човек, без сам да го забелязва, злоупотребява с любезни думи и така пренебрегвайки собствената си личност и демонстрира това пренебрежение на околните.

И в крайна сметка не получава желаното признание и уважение.

И така, 5 разпространени думи и изрази в общуването, които понижават личната ни значимост:

1. Може ли

Думите „Може ли“ или „Не трябва“ ни съпътстват от детството, когато сме искали разрешение и сме зависели от преценката на възрастния.

Това е изначално неравна позиция.

В зряла възраст, когато се обърне към някого с „Може ли?“ се предполага, че отравяме някаква молба.

Спомнете си, например, как молите сервитьор за меню в ресторанта.

Повечето казват: „Може ли менюто?“ Представете си как изглежда този човек? Посредствено и безлично.

Заменете молбата за разрешение с по-подходящо за конкретната ситуация указание и ще се получи: „Донесете ми менюто “.

Добавете спокойна интонация, и ето пред вас е уверен в себе си човек, който знае какво иска от живота.

2. „Благодаря“

Някои хора произнасят тази дума безброй пъти в рамките на 2-минутен разговор.

Причината за това може да е в неумението да завършим разговор, в навика да казваме „Благодаря“, в неловка ситуация.

Във всеки случай това е неуверено поведение, което се усеща от околните.

Представете си, че сте дали доклад на началника, той е направил отбелязвания и ви е заповядал да го преправите.

И отговаряте: „Да, направих грешки, извинете, благодаря за поправката, ще го преправя, извинете“. Това изглежда жалко и неубедително.

Едва ли вашата кандидатура ще се има предвид при възможност за повишаване в длъжност.

Не е ли по-добре да заменим фразата и да я произнесем с чувство за собствено достойнство: „Разбрах всичко, ще се поправя“. Всички ние сме хора и имаме право на грешки.

Не трябва заради самите себе си да се критикуваме прекалено и да се оправдаваме пред другите. Това понижава самооценката ни.

3. „Не ви ли преча?“

Най-често така говорят нарочно, когато желаят да изразят специално уважение към този, към когото е адресирано това съобщение.

Унижението не е на-добрият начин да постигнеш това, което желаеш.

Хората много повече ценят уважението от равни.

Например, началникът ви привиква, и след известно време отивате до него.

Защо да казвате: „Да не ви преча“ или „Да не ви разсейвам“.

Работата ви и времето ви са не по-малко важни от тези на вашия ръководител.

Заменете това с фразата „Ще дойда“.

От нея лъха увереност.

4. „Не бихте ли могли“

Частицата НЕ е най-зловещата в българския език.

Веднага предлагате на човека готово решение под формата на отказ.

Подтекстът е следният: „Зная, че ще откажеш и всичко е в твоите ръце“.

И ако човек отговори със съгласие на вашата молба, това ще изглежда по-скоро като все едно се задължавате към него.

5. „Много ми хареса“

Фразата е сама по себе си приятна.

Изпълнена е с искреност и е много подходяща за приятелско общуване.

Но я използвайте с повишено внимание, тъй като създава впечатление, че оценявате повърхностно нещо.