Почти всеки съвременен човек носи през целия живот със себе си „букет“ от постоянни страхове.

Много от тях възникват в детството или юношеството, след това преминават към зрялата възраст и след това окончателно се вкореняват в съзнанието.

1. Загуба на жилище и средства за съществуване

Най-силният страх се основава на базовите потребности на човека. За тези неща се безпокоят и заможните хора.

В кризисните моменти, които неизменно съпътстват живота на всеки един от нас, ние се опитваме всячески да го заглушим и да потиснем.

Именно този страх тласка успешните и уверени хора в кризисни моменти да злоупотребяват с алкохол и наркотици. Също този страх може да се изразява в агресия, включително и по отношение на близките.

2. Смърт

Хората също много се боят от смъртта. С този страх може да се сравни само този от излизането и говоренето пред публика. Проявява се в необосновани опасения, а също и постоянни тревожни реакции на достатъчно безобидни неща.

Хора, боящи се от смъртта, се плашат също от неочаквани телефонни обаждания или от силни звуци.

Именно, поради страх от смъртта, хората обичат да говорят за негативните неща. Също такива хора са склонни дълбоко да преживяват нещастията, случващи се с другите.

Разговорите помагат на тези хора за успокояване и изпълване на живота със смисъл. Всъщност така те и се борят със страховете си, като разбиват на части.

Но близките, които могат да пострадат от прекомерната приказливост на такива хора, са длъжни периодично да напомнят на своите приятели за мярката.

Но така или иначе всеки един от нас, макар и малко се страхува от смъртта.

Това ясно се вижда от засиления интерес на обществото към трагични събития – нелепа смърт на млади хора, убийства на улицата и прочие изключително неблагоприятни събития.

Но те показват, че всички ние сме хора и е напълно нормално да изпитваме страх към смъртта.

3. Загуба на близък човек

Много подобен на страха от самота. Тласка жените към търсене на мъже, като често това става агресивно и без подбор. Това изобразява страхът да се окажат без защита и без опора.

Този страх е напълно естествен за човек – вероятно всеки един от нас се бои да не загуби родителите си, макар и вече на зряла възраст.

Проблемът е в това, че повечето от нас не оценяват колко голяма помощ ни оказват родителите. Често го разбираме едва когато те напуснат този свят и това ни кара да се чувстваме виновни.

4. Бъдещото на децата

В топ 5 на най-големите страхове на хората влизат и страхът за бъдещето на децата, който може да бъде толкова силен, че човек така и да не се реши на създаване на деца.

Това е обратната страна на хипертрофиралия майчински инстинкт. Потенциалната майка толкова се страхува за бъдещите си деца, че избира изобщо да няма такива.

5. Социална изолация

Петицата приключва със страхът от социална изолация, който се проявява най-силно при хората на възраст, затова те са толкова предразположени към това да угаждат на децата си, само и само да не ги оставят сами, но понякога собствените им деца злоупотребяват с уязвимостта на своите вече остарели родители.