Съвременното общество е богато информиран социум.

Традиции, предразсъдъци и научни изследвания причудливо се преплитат с историите в интернет, разкази на познати, статии от различни понякога наистина професионални ресурси.

От излишната информация родителите започват да си мислят, че при едва ли не всяка странност на детето трябва да го водят на психолог.

В противен случай ще порасне не такова каквото трябва.

Наситената информационна среда размива ориентирите, и вече е трудно да се разбере, какво е нормално поведение на децата, а това наистина изисква повишено внимание.

Кои са 5-те ситуации, в които поведението на детето е напълно нормално, макар и в интернет да пише, че детето има нужда от психолог?

1. Странни хранителни пристрастия на децата

Желанието на детето да яде само картофено пюре, наденици, варено пилешко и макарони, а на градината буквално олизва чинията – това е нормално.

От гледна точка на психологията, психиатрията и еволюционните процеси избирателността на организма, който го предпазва от отравяне е в рамките на нормата.

Гастроентеролозите може и да са против, но това е съвсем друга област на медицината.

Най-важното е повишената избирателност в храната, дори и да продължава дълги години, не е признак на аутизъм, шизофрения и прочие „страшни“ диагнози.

Психолог не е нужен.

Кога това не е нормално?

Ако детето яде само 2-3 вида храни, защото от останалите получава проблеми с храносмилането, ако има сини кръгове под очите от изтощение.

2. Твърде тихо дете

Да не се хвърля в обятията на чужди деца, да не скача радостно около аниматора в първата минута от идването на площадката, крие се зад майчината пола при среща с непознати.

Това е напълно нормално поведение на дете със здрава нервна система, което разграничава съвсем ясно разликата между своето и чуждото. И това е много полезно.

Кога това не е норма?

Ако дете в предучилищна възраст, а още повече и ученик няма контакт с никого, нито един приятел, не иска да посещава колективни мероприятия.

Всичко това е повод да се посети специалист.

3. Детски онанизъм – това не е симптом

Това тревожно за много майки събитие, описвано из интернет форумите, също е норма.

За това, за щастие, съобщават на младите майки по-опитните родители из уеб пространството.

Колкото и аморално да изглежда детският онанизъм от гледна точка на някои родители – това е норма.

Това не означава, че всяко дете преминава през такъв период, но и не означава, че ако го прави, е болно и има нужда от лечение.

Когато това не е нормално?

Детският онанизъм има много причини, в зависимост от възрастта на децата могат да се изследват половите органи, да се радват на новите усещания, да свалят напрежението.

Не е нормално, ако детето не може да се контролира, да посвещава на това занятие буквално цялото си свободно време, отказва предложенията за игра и за разходки.

4. Реакция на загуба – социопат и истерик

Продължителни ежедневни хлипания след смъртта на хамстера или радостни игри веднага след погребението на бабата – не е симптом, дори ако се случват едновременно.

Хамстерът може да е най-добрият приятел на детето, а баба само глас по телефона или подаръци под елхата за Коледа.

Детето може да е твърде малко, за да разбере значението на загубата, или твърде привързан към хамстера.

Всичко това не са признаци за меланхолик, истерик, жестоко дете или бъдещ престъпник.

Това е нормално.