Ангината е заболяване, при което страда целият организъм. Предизвиква се най-често от стрептококи и при неправилно лечение често се съпровожда с усложнения.

Болестта протича тежко обикновено при деца, а също и усложненията са най-сериозни. Това се дължи на анатомичните особености на органите на носоглътката и недостатъчната силна имунна защита на детето.

Локалните усложнения са свързани с разпространението на възпалителен процес върху околните анатомични структури.

Системните усложнения се предизвикват от автоимунно увреждане на някои тъкани или разпространение на самите възбудители чрез кръвоносните съдове в различните органи.

Местни усложнения

Развиват се в хода на заболяването, влошавайки протичането му:

1. Остър паратонзиларен, ретротонзиларен или ретрофарингеален абсцес;
2.Паратонзилит – най-честото неблагоприятно последствие на ангината;
3.Остър среден отит – най-често при възпаление на сливиците;
4.Остър ларингит;
5.Шиен лимфаденит;
6.Оток и стеноза /свиване/ на ларинкса с дихателни нарушения – следствие на ретрофагеален абсцес;

Локалните усложнения най-често се развиват при деца над 3-годишна възраст, с изключение на паратонзилита.

Паратонзилит и паратонзиларен абсцес

Сливиците се покриват с капсула. Но са в съседство с мускула на фаринкса, покрити със съединително-тъканна обвивка – фасция. Между капсулите и фасцията се намира паратонзиларна тъкан.

Най-често заболяването засяга хора и от двата пола в млада възраст и е усложнение на ангина, възникнало в резултат на хронично възпаление на сливиците.

Факторите за възникване на паратонзилита са:

• Наличие по повърхността на сливиците на вдлъбнатини – крипти, в които се съхранява огнището на хронично възпаление, разпространяващо се към повърхността.
• Липса на горна повърхност на капсулата и наличие там на специфични слузести жлези, поради което инфекцията също леко се прехвърля към съседния орган. Наличие при някои хора на допълни анатомични структури към сливиците, които се превръщат в източник на възпаление.

Паратонзилитът обикновено възниква, когато човек вече започва да оздравява от ангина. Неговия признак – възобновяване на болките в гърлото от една страна, повторно повишаване на температурата до високи стойности, слабост.

Болките в гърлото бързо стават мъчителни – пациентите не е в състояние не само да преглъща храна, но и вода, и дори слюнка.

Нарушава се съня. Появяват се болки в мускулите на шията, болният не може да си завърти главата, а се обръща с цялото си тяло.

Едностранната болка се отдава на ухото и на зъбите.

Често е видима слюнката, стичаща се от краищата на устата. Наблюдава се спазъм на дъвкателните мускули, поради което човек може да си отвори устата само с 1-2 см. А това затруднява прегледа или дори го прави невъзможен.

Появата на спазъм може да бъде признак на формиране на абсцес – гнойник на паратонзиларното пространство. Абсцесът може да възникне в първите денонощия на заболяването, но най-често се развиват на 3-ти 4-ти ден.

Болният започва да говори носово, оттича ъгъла на долната челюст, развива се шиен лимфаденит.

Профилактика на усложненията

Как да не се допуска развитието на усложнения на ангината или да се отслабят техните последствия?

• Съблюдаване на постелен режим по време на треската при ангина;
• Изпълнение на всички лекарски препоръки, преминаване пълния курс с антибиотици;
• Избягване на самолечение;
• Наблюдаване на здравословното състояние и на здравето на оздравялото дете в продължение на минимум 2 месеца след отзвучаване на симптомите на болестта;
• При поява на нова вълна на треска, влошаване на здравословното състояние, при възникване на каквито и да било оплаквания трябва да се потърси лекарска помощ.