Тораскопия на белите дробове – това е диагностичен метод за преглед на гръдната стена, плевралната кухина, средностението и перикарда с помощта на торакоскоп, който се въвежда в отвор на гръдния кош.

Каква е същността и какви са предимствата на този метод, показания, противопоказания за неговото провеждане, правила за подготовка и ред за изпълнение?

Тази информация може да ви помогне, за да разберете каква е същността на тази процедура, и какви въпроси можете да зададете на лекуващия лекар?

Същност на процедурата

Благодарение на голямата резолюция на видеокамерата на торакоскопа и изведеното на екран цветно изображение лекарят детайлно може да проучи състоянието на тъканите и органите на гръдния кош:

• Слоевете на плеврата;
• Средностение;
• Перикард;
• На белите дробове;

При откриване на подозрителни участъци в тъканите с помощта на лапароскопски инструменти може да се направи биопсия, с която точно да се постави диагноза.

Понякога в хода на диагностичната торакоскопия лекарят може да вземе решение да я допълни с различни лечебни манипулации.

В някои случаи този ендоскопски метод изначално се назначава за извършване на хирургични операции.

Цели на провеждане на торакоскопия са следните:

• Откриване на патологии на плеврата, на белите дробове, на средностението, на диафрагмата и на перикарда;
• Получаване на материал за биопсия за хистологично изследване впоследствие;
• Отстраняване на излишната течност при хидроторакс;
• Хирургично премахване на въздушни мехурчета от белите дробове и субплевралните кисти;
• Провеждане на нетипична резекция на бял дроб;

Съвременната тораскопия притежава цяла съвкупност от сериозни предимства:

• Многократно увеличаване на изследваните тъкани и получаване на изображения на монитора;
• Възможност за изпълнение на прицелна биопсия;
• Процедурата е не по-малко травматична и болезнена за пациента;
• За обезболяване след ендоскопска операция са необходими по-ниски дози наркотични аналгетици или обезболяващи препарати;

• По-малка продължителност на операциите;
• Минимален риск от постоперативни усложнения;
• След операция пациентът не е необходимо да стои в реанимация;

• Минимални срокове за хоспитализация;
• Намаляване продължителността на рехабилитацията;
• Не се формират големи белези след интервенцията;

Показания

Диагностична торакоскопия се назначава при подозрения за следните заболявания:

• Ексудативни плеврити с неизяснена етиология;
• Прободни рани в гръдния кош – за изключване на увреждане на перикарда и на органите на средностението;
• Заболявания на плеврата;

• Пиопневмоторакс;
• Емпием на плеврата;
• Пороци на развитието на един от слоевете на плеврата;

За лечебна цел торакоскопия се извършва за:

• Разрушаване на сраствания;
• Отстраняване на пневмоторакс;
• Премахване на излишна течност при хидроторакс;

• Лечение на рецидивиращи злокачествени заболявания;
• Премахване на були или субплеврални кисти;
• Провеждане на крайна резекция на белия дроб;

Противопоказания

В някои случаи процедурата по торакоскопия може да бъде противопоказна:

• Наличие на само един бял дроб;
• Изразени нарушения на съсирването на кръвта;
• Хеморагични диатези;

• Остри нарушения на мозъчното кръвообращение;
• Патологии на сърцето и на кръвоносните съдове, които се съпровождат с аритмии и остра коронарна недостатъчност;
• Хемоперикард;

• Остра белодробна недостатъчност;
• Облитерация на плевралната кухина;
• Вътрекоремни кръвотечения;

• Перитонит;
• Тежко състояние на болния;

Подготовка за изследване

При назначаване на торакоскопия лекарят задължително трябва да разясни на болния същността на тази диагностична или лечебна процедура.

Пациентът се уведомява, когато по време на изследването може да възникне необходимост от пълна упойка и изпълнение на торакотомия.

След завършване на процедурата в гръдната кухина винаги се установява дренажна система за отстраняване на излишната течност, за което е необходимо известно време.