Сифилисът е една от най-разпространените венерически болести, които са с инфекциозна природа.

Този патологичен процес се съпровожда с хронично протичане и при липса на своевременна медицинска помощ засяга не само кожата и лигавиците, но и на практика всички вътрешни органи.

В напреднал стадий тази инфекция често води до загуба на работоспособност и дори до летален изход.

Възбудител на сифилис инфекция е специфичен микроорганизъм със спираловидна форма и който се нарича бледа трепонема.

Характеризира се със способност за активни движения и размножаване с помощта на напречно делене.

Оптимална среда за жизнената дейност на този микроорганизъм е температура от 37 градуса.

Освен това, този микроорганизъм достатъчно добре се запазва при ниски температури.

Но при въздействие на дезинфекциращи средства или при нагряване загива на практика мигновено.

В 95% от случаите сифилисът се предава от болен човек на здрав при полови контакти.

В редица случаи източник на инфекция е слюнка.

Симптоми на третичен сифилис

В третичния период на сифилиса симптомите от страна на кожата са с бавно и постепенно развитие.

В някои случаи за да се проявят, минават месеци, дори години.

Кожните проявления е прието да се наричат кожни сифилиди.

Важен момент е, че третичните сифилиди за разлика от елементите, появяващи се при вторичен сифилис, се локализират на строго ограничен участък.

И след заздравяването остават белези.

Съществуват 2 основни елемента, характерни за третичен сифилис – сифилистична гума и Syphilis tertiaria nodularis – възловидни сифилиди, които представляват възелчета, кафяво-червени на цвят.

Размерите на тези възли са в пределите от 5 до 7 мм и с течение на времето се трансформират в язви.

Възникналата язва се характеризира с кръгла форма, равни краища и гладко дъно.

Заздравяването на този дефект може да отнеме месеци и на негово място остава белег и участък на атрофия.

Специфичен симптом на третичния сифилис е сифилистичната гума.

Най-често е представена от единичен елемент, локализиран в областта на челото, предната повърхност на раменете, а също и в лакътните и коленните стави.

По своята същност сифилистичната гума е безболезнен възел, който първоначално не е сраснал с околните тъкани.

След известно време този възел все повече се увеличава на размер и губи своята подвижност.

В неговата централна част се формира отвърстие, през което се отделя течност.

Впоследствие това отвърстие се увеличава и се трансформира в язва.

При третичен сифилис задължително присъстват симптоми, които сигнализират за увреждане на вътрешните органи.

Най-често в патологичния процес се въвличат сърдечно-съдовата и опорно-двигателната система, черен дроб и стомах.

Диагностика и лечение

Третичен сифилис може да се заподозре въз основа на съпътстващи клинични проявления.

Но диагнозата трябва да бъде потвърдена с помощта на лабораторни методи за изследване.

Тази инфекция се открива въз основа на реакция на имунофлоуресценция и реакция на имобилизация на бледните трепонеми.

Освен това е необходимо изследване на всички вътрешни органи.

Това заболяване се лекува с антибиотична терапия, приложима по специално разработена схема.

Основната използвана група са пеницилините.

Те могат да се допълнят с препарати с бисмут при липса на противопоказания.

Профилактика на развитие на заболяването

Основен момент в профилактика на този патологичен процес е своевременното откриване и лечение на хора, заразени с първичен и вторичен сифилис.