Плеврит - той представлява възпаление на плеврата, като може да бъде и самостоятелна форма на туберкулоза, но в по-голяма част от случаите се развива като следствие на белодробна и извънбелодробна форма на туберкулозен процес.

Особено често плеврит се наблюдава при болните от дисеминирана форма на туберкулоза на белите дробове, често усложнява протичането на първичния комплекс – бронхаденит.

В случай на идиопатичен плеврит огнище на туберкулозна инфекция в белите дробове не е възможно да бъде открито.

Въпреки това при по-детайлно изследване на ексудат се установява, че в повечето случаи плевритът има туберкулозна етиология.

Патогенеза

В зависимост от патогенезата се различават:

• Перифокален;
• Алергичен плеврит;
• Туберкулозен плеврит;

Перифокален плеврит възниква по контактен път в резултат на разпространение на туберкулозно възпаление на висцералната плевра със субплеврално разположено огнище.

Такъв плеврит се наблюдава и при туберкулоза на интраторакални лимфни възли, тъй като последните са разположени в средностениума на плеврата.

Тъй като и двата слоя на плеврата са разположени близо един до друг, патологическият процес се разпространява и до париеталния слой на плеврата.

Алергичният плеврит се развива в сенсибилизиран организъм, при това огнището на инфекцията е най-често лимфните възли на корена на белия дроб, по-рядко – в белите дробове, костите, бъбреците и други органи, а обуславящите фактори са травми или преохлаждане на гърдите.

Развива се в резултат на сенсибилизация на плеврата, която предизвиква причинителят на туберкулозата или продуктите от неговата жизнена дейност. Последните действат като антиген, върху който се образуват и натрупват антитела.

Вследствие на реакцията антиген-антитяло се освобождават множество биологично активни вещества, обуславящи повишаването на съдовата пропускливост и образуването на излив.

По този начин, увреждането на съдовете води до развитието на ексудативен плеврит.

Туберкулозата на плеврата е добре проучено заболяване, поради широкото използване на торакоскопията.

В този случай по плеврата се появяват туберкули. Микобактериум туберкулозис /МБТ/ засяга плеврата по следните начини:

1. Хематогенен път – при първичните форми на туберкулоза и при дисеминирана туберкулоза, при които има бактериемия. Микробактериите попадат в плеврата чрез кръвния поток. При това обикновено се развива туберкулоза на плеврата.

2. По лимфен път – МБТ прониква в плеврата чрез ретроградния поток на лимфата, възникващ в резултат на патологичните изменения във вътрегръдните лимфни възли.

Такива изменения на лимфните блокират нормалния поток на лимфата и нарушават нейното оттичане чрез гръдния канал.

По този причинителят на туберкулозата може да проникне в плеврата от много дълбоката част на белодробната тъкан.

Патоморфология

В зависимост от характера на ексудата плевритът се подразделя на сух /или фибринозен/ и ексудативен /или общо възпаление/.

Фибринозният плеврит може да възникне, както в резултат на перифокално възпаление, така и на туберкулоза на плеврата. Локализира се в ограничен участък от плеврата и характерно за него е отсъствието на свободна течност в плевралната кухина.

Плевралната повърхност губи блясъка си. Впоследствие по слоевете, особено на париеталния се отлага фибрин, поради което се образуват плеврални сраствания между двата листа на плеврата.

Ексудативен плеврит при туберкулоза на свой ред може да бъде серозен, серозно-фибринозен и гноен. Хеморагичният и хилозниаят ексудат не е характерен за плеврит с туберкулозна етиология.

Хеморагичният ексудат може да има при раков плеврит, а хилозен при заболявания на кръвта.

Лечение на турберкулозен плеврит

За лечението на болните от сух плеврит с туберкулозна етиология се назначава специфична терапия.

А също се изписват и симптоматични средства, понижаващи чувствителността на плеврата при дишане и по този начин се облекчава значително състоянието на болния.