Туларемия е инфекциозно заболяване, което засяга диви гризачи, катерици и зайци. Хората могат да се заразят при директен контакт със заразено животно, от ухапвания на комари, кърлежи или от еленова муха. Заболяването се причинява от бактерията Francisella tularensis и е потенциално опасно за живота състояние.

Формата на заболяването се определя от това от къде са навлезли бактериите в организма. При директно заразяване чрез контакт с кожата се причинява най-честата форма на заболяването. А вдишването на бактерията причинява най-смъртоносната форма.

Туларемия най-често се лекува с антибиотици. Чрез своевременното лечение най-често се постига пълно възстановяване. Но при някои много тежки случаи дори и с лечение, клиничното състояние може да се окаже фатално.

Какви са симптомите?

Зоната на навлизане на бактериите в тялото определя симптомите.

Симптомите на улцеро-жлезната форма /инфектирането се осъществява чрез кожата/ са:

  • Язви по кожата в зоната на контакт със заразеното животно или на мястото на ухапването;
  • Подуване на лимфните възли в близост до кожната язва /най-често в областта на подмишницата или слабините/
  • Главоболие, треска, втрисане и отпадналост;

Симптомите на жлезната форма са подобни на улцеро-жлезната форма, но без язви на кожата.

Симптомите на белодробната форма, която е най-смъртоносната форма на болестта и се предава чрез вдишване са:

  • Кашлица;
  • Болка в гърдите;
  • Затруднено дишане;
  • Висока температура;
  • Пневмония;
  • Мускулни болки;

Характерните проявни форми при очно-жлезната форма на заболяването /инфектирането се осъществява през окото/ са:

  • Дразнене в окото;
  • Болки в инфектираното око;
  • Подуване;
  • Сълзене и/или зачервяване и на двете очи;
  • Рана от вътрешната страна на клепача;
  • Подути лимфни възли зад ухото;

Симптомите на орофарингеалната форма /инфектиране чрез поглъщане на бактериите/ са:

  • Възпалено гърло;
  • Язви в устата;
  • Подути лимфни възли в областта на шията;
  • Тонзилит – подуване на сливиците;
  • Повръщане и диария;

Симптомите на най-рядката форма на това заболяване- тифоидната са:

  • Много висока температура;
  • Диария и повръщане;
  • Силна отпадналост;

Тежките и нелекувани случаи на туларемия могат да причинят хронична сърдечна недостатъчност, менингит – подуване на обвивките на главния и гръбначния мозък.

Какви са рисковите фактори?

Туларемията представлява сериозно инфекциозно заболяване, което може да има различни рискови фактори за хората. Познаването на тези фактори е от съществено значение за превенцията и контрола на разпространението на болестта.

В работна среда, където постоянният близък контакт с животни е неизбежен, като например при ветеринари, работници в зоологически градини и горски стражари, рисковете от заразяване с туларемия са повишени.

Тези професии изискват често общуване с разнообразни видове животни, които могат да бъдат носители на бактерията.

Зоолозите, които се предават от животни на хора, са особено внимани в такива среди, където е необходимо да се взаимодейства с диви и домашни животни.

Хората, живеещи в близост до гъсти гори, също са изложени на по-голям риск от туларемия. Това е свързано с факта, че горите представляват среда, където могат да бъдат намерени разнообразни гризачи и други диви животни, които са често носители на бактерията Francisella tularensis.

Също така тези, които се занимават с градинарство и озеленяване, също са подложени на риск, тъй като при работата си те могат да имат контакт с почвата и растенията, които могат да бъдат заразени с бактерията.

Допълнителен фактор за риск е обработването на животински трупове, което се отнася до дейности като лов, клане и разделка на животинска плът. Ловците, касапите и месарите са изложени на риск от туларемия поради директния контакт с тъканите на заразени животни.

За да се намали риска от туларемия, е важно за хората, които са изложени на подобни фактори, да приемат подходящи превентивни мерки. Това включва използване на защитно облекло, ръкавици и маски, както и редовна хигиена, като миене на ръцете след контакт с животни или обработка на материали, които могат да бъдат заразени.

Освен това, информираността и образованието за рисковите фактори играят ключова роля в поддържането на общественото здраве.

Важно е също така да се подчертае значението на информационни кампании, насочени към широката общественост.

Подобни кампании могат да образоват хората за симптомите на туларемия, как да предпазят себе си и своите домашни любимци от възможната зараза, и как да съобщават за случаи на подозрение за болест.

Лечение на туларемия

Всеки случай на заболяването изисква самостоятелна преценка в зависимост от тежестта и формата му. Навременното поставяне на диагнозата създава условия за незабавно започване на лечение с антибиотици.

Най-ефективни са антибиотиците от групата на аминогликозидите, като например гентамицин, стрептомицин, доксициклин и ципрофлоксацин.

Понякога се използват и хинолони. Антибиотичната терапия продължава между 10 и 21 дни в зависимост от стадия на заболяването и лекарството, което се използва. Въпреки че симптомите могат да продължат няколко седмици, при повечето от случаите настъпва пълно възстановяване.

Възможно е да се наложи и хирургична интервенция, за да се извърши дрениране на подутите лимфни възли или да се отстрани засегнатата от язвата кожна тъкан. Предписват се също така медикаменти против главоболието и за сваляне на високата температура.

След излекуване от заболяването, тялото вече е изградило антитела, които осигуряват доживотен имунитет.