Травмата на менискуса е доста разпространено увреждане на коляното, причина за която могат да бъдат резките движения – извъртане или прегъване на ставата, скачане или дълбоки клякания.

В повечето случаи, а именно при нараняване или при прищипване, се прилагат консервативни методи.

Хирургична интервенция се изисква само при голямо разкъсване, което се съпровожда с болезнени усещания, ограничаване на подвижността, натрупване на течности и възникване на хрущене.

Как да се предпазим от усложнения след отстраняване на менискуса?

Менисектомията е 2 вида – артротомия и артроскопия. Първата представлява открита техника, втората е закрита, при която се правят разрези, през които се въвеждат артроскопът и инструментите.

Откритата операция е по-травматична, изисква правенето на шевове и налага по-продължителен възстановителен период.

Съвременните артроскопични препарати осигуряват защита от травмиране, понижават риска от възникване на усложнения и намаляват времето, необходимо за възстановяване.

След операцията е необходима грижа – 2-3 дни коляното трябва да бъде увито с еластичен бинт за намаляване на отока.

За да не се навреди на ставата е необходимо използването на патерици, но същевременно е необходимо да се изпълняват предписаните от лекаря упражнения, за да не атрофират мускулите.

С цел избягване на инфектиране се назначават антибиотици. Също има смисъл от консултация с хирург относно това кога ще е възможно излагането на оперираното място на вода при вземане на душ или вана.

Сред възможните усложнения се различават външни признаци – отичане, кръвотечение, гнойни секрети, зачервяване, подпухналост, а също и подуване на пръстите или загуба на усещането за температура.

Освен това може да се появяват и следните симптоми – гадене, кашлица, задух и образуване на тромби в ставата.

Последствията от такава интервенция могат да бъдат свързани и с анестезията – някои нейни видове трудно се понасят или изобщо са противопоказни за хора с нарушения на опорно-двигателния апарат, алергични реакции, заболявания на сърдечно-съдовата и нервната система.

Методи за рехабилитация след отстраняване на менискус

Възстановяването след такава интервенция най-често е с продължителност около 3-6 седмици, но този срок зависи от сложността на травмата и се установява индивидуално.

Обикновено за пълно възстановяване са необходими няколко месеца.

Основното правило е първата седмица да се избягва натоварването на травмирания крак, затова е задължително използването на патерици.

Възстановяването на функцията на ставата може да се подпомогне с лечебна физкултура – разгъване на крака в седнало положение, напрягане на мускулите на краката в легнало положение.

С цел профилактика се назначават противовъзпалителни и обезболяващи препарати, а също се прилагат и различни мазила, гелове, кремове, активизиращи кръвообращението и облекчаващи отока.

В първите дни след интервенцията основната цел на рехабилитацията е насочена към увеличаване на подвижността, назначават се физиотерапевтични процедури и упражнения с физическо натоварване.

Но дори и на първо време след отминаване на възстановителния период е необходимо коляното да се пази, като се избягват резки движения.

Веднага след операцията се провежда процедура по електростимулация на четириглавия мускул на бедрото, благодарение на който коляното отново придобива стабилно положение.

След отстраняване на менискуса течността в коляното и болезнените усещания се отстраняват посредством масаж и пасивно раздвижване на коленната става.

Последното се обезпечава от провеждането на мануална терапия или използва на артрамот – шини-роботи, които сгъват и разгъват коляното в рамките на зададената амплитуда.

На по-късен етап се препоръчва посещение на басейн, тренировка във фитнес зала, каране на колело и обикновено ходене.