Приятелските отношения носят на хората радост и подкрепа.

Ценното на приятелството е, че дава увереност и усещане за собствена значимост.

Благодарение на приятелството получаваме социално одобрение и безусловно приемане.

Често то се заключава в това, че истинските приятели не подценяват качествата на личността на другия.

Не се отдръпват един от друг, въпреки грешките и простъпките.

Умението за сприятеляване е също важно качество в личността на човека.

За тази цел е необходимо да притежава навици като способност да изслушва този, с когото общува.

Съмнително е приятелството, която се основава на използването на способностите само на единия човек.

Приятелството е на първо място взаимно уважение и привързаност.

То заема важно място в живота на човека, който има нужда от общуване.

Понякога житейските обстоятелства се стичат така, че приятелите изчезват, някои имат 1 приятел, а други – 10.

Има хора с такъв характер, че предпочитат да останат насаме и да не създават близки приятелства.

Предпочитат да общуват само с няколко приятели.

Всичко зависи от характера и потребностите на личността.

Възможно ли е деца и родители да поддържат приятелски отношения?

„Искам да съм приятел на детето си“ – често родителите се питат как да го постигнат.

Нека опитаме да разберем какво имат предвид родителите, когато искат подобно нещо и какви особености на подобни отношения съществуват.

Приятелството е взаимодействие, при което приятелите могат да си кажат всичко, което мислят и чувстват.

„Приятелят винаги ще ме разбере“ е едно от правилата на доброто приятелство.

В такава ситуация няма нужда от подобни емоции и поведенчески проявления.

Оттам произтича и следващата ценност на приятелството – това е възможност да бъдеш себе си.

Сега нека разгледаме тази особеност към отношенията между родители и деца.

Семейството се състои от различни поколения.

Възрастта остава отпечатък на взаимодействието между хората и задължава спазването на определени правила и граници.

Какво може да се случи, когато родители и деца си позволяват да са себе си във всяка житейска ситуация?

Често в приятелска компания човек може да си позволи да направи това, което не би направил у дома.

Става въпрос не само за нарушения на правилата, но и за проявления на тази част от личността, която може да не бъде приета от родителите или просто да не е подходяща за семейна обстановка.

Нормално е в семейството да се държим по един начин, а сред приятелите по друг.

Родители и деца могат да бъдат приятели, когато техните ценности, личностни качества и приоритети съвпадат и излизат на преден план.

На мястото на необходимостта по-възрастните да учат и да възпитават, а младите да оправдават надежди и да отговарят на очаквания.

Но в този случай трябва да се обръща внимание на възрастта на членовете на семейството.

Как възрастта влияе на приятелските отношения?

Какво означава да бъдем приятел на своето дете?

Често с този въпрос родителите имат предвид развитие на отношения на доверие, безгрижни, безконфликтни и леки.

Но невинаги трябва да означават непременно приятелство.

Взаимодействие между големи и малки предполага определени граници и правила.

Родителите при общуване с децата, ги възпитават, учат, контролират, грижат се за тяхното развитие, ниво на култура и здраве.

А приятелството най-често означава общуване без оценки и условия.