Великият пост 2018 започва на 19 февруари и продължава до 7 април. Календарът на хранене по време на поста зависи от избора на вярващия, но се отчитат основни ограничения и забрани.

На 19 февруари за православните християни започва Великденски пост 2018.

Постенето продължава 48 дни и завършва в навечерието на Пасхалното възкресение.

Ограничението в храненето е едно от най-важните условия за поста.

Временното въздържание в избора и количеството храна има за цел да закали волята, да прекара вярващият през физическите ограничения към победата над духа и плътта.

Ограниченията в храненето за вярващите се състоят във въздържание от млечна и месна храна.

Рибата и растителното масло са разрешени само на децата.

Но степента и строгостта на постите за монасите и обикновените миряни се различават.

Въздържанието от определена храна – това не е диета, а начин за духовно усъвършенстване.

Каквото и решение да вземе постещият, календарът на Великите пости 2018 отчита основните ограничения и забрани.

Хранене на Великденския пост - традиции

По традиция най-строгите ограничения за постещите са предвидени в първата и последната седмица преди Великден.

В понеделник на първата седмица от поста и на Велики Петък, последният ден на поста, изобщо не трябва да се яде.
В понеделник, сряда и петък може по един път да се яде студена храна.

Това могат да бъдат хляб, варени зеленчуци, плодове, вода, компот.

В тези дни е забранена топлата храна.

Вторник и четвъртък по веднъж на ден могат да се ядат горещи ястия без мазнина.

Разрешено е готвенето на зеленчуци, зърнени и гъби.

В събота и неделя може да се яде на 2 хранения гореща постна храна с добавена растителна мазнина. Изключение е Велика събота, когато се спазва строг пост.

На празниците Благовещение – 25 март и Цветница – 1 април, може да се яде и риба.

През тези, както и на Лазаровден – 31 март, се разрешава и чаша червено вино.

Освен това на този ден може да се яде и хайвер.

Храненето по време на пости има своя закономерност.

Яденето на суха храна се редува с горещи ястия, включително и супи.

Достъпните през това време плодове и зеленчуци позволяват да се попълнят потребностите от витамини.

Въглехидрати постещият получава от хляб и зърнени, белтъчини – от ядки, гъби и семена.

Мазнини има в растителното масло, а също и в ядките и семената.

Възрастен здрав човек може да издържи на тези ограничения.

Но лекарите обръщат внимание, че хората, които се трудят физически, не трябва да се лишават от топла храна.

Същото се отнася и за тези, които работят на открито.

Освен това студената храна без мазнина може да стане причина за запек и други нарушения на храносмилането.

За профилактика на запек диетолозите препоръчват запарени във вода сушени сливи и кайсии, да се пие топла вода, подсладена с мед.

Не трябва да постят деца, бременни и кърмещи жени, хора с болен стомах и с други сериозни заболявания.

Ако детето е решило да пости, по-добре го убедете да се откаже от любимите си лакомства.

Как се пости?

По време на пости миряните трябва да спазват 2 основни правила – да спрат всичко животинско и да консумират в умерени количества.

Ако вярващият яде само постно, но не се ограничава в количествата, това се смята за нарушение на поста.