Винаги ли майката е виновна за всичко лошо, което се случва на децата

Мария
Написана от Мария март 11, 2016 23:58

Винаги ли майката е виновна за всичко лошо, което се случва на децата

Майката обикновено влиза в ролята на идеалния обвиняем – тя, според всеобщото мнение, отговаря за нашите неврози, неуспехи, нещастие…

Защо толкова ѝ се сърдим? Може би сме несправедливи? Предлагаме ви трезво да разгледаме майчинската роля.

Елена е майка на 2 дъщери. Голямата дълго страдала от анорексия, от която успяла в крайна сметка да се избави. Малката се бори с тежки пристъпи на булимия.

Елена се опитала да я накара да се обърне към специалист, но отговорът на собствената ѝ дъщеря я разстройва – „Щом имаш такива деца, това означава, че ти самата трябва да отидеш на психотерапевт “.

 

Всъщност ако послушаме себе си отстрани, можем да си помислим, че майката е нещо като болест, която се крие зад всеки лош симптом.

Но защо сме болни от нея? Майката е изначално конфликтна фигура, защото чувствата към нея винаги са противоречиви.

Няма как да избягаме от факта, че сме появили на бял свят от тялото на нашата майка.

И всеки от нас има съблазън да се върне в загубения рай на пълното сливане с нея – към това състояние на всемогъщество и нарцисизъм, когато всички наши потребности са се удовлетворявали, когато не е имало вътрешни конфликти, нямало е душевно страдание.

Но имаме и противоположно желание – да се отделим от майката, да бъдем независими, да вървим по собствения си път. Развивайки се, ние атакуваме майчината фигура отново и отново, решавайки за себе си тази дилема.

От гледна точка на психоанализата самото начало на живота са първите грижи на майката за нас, първият телесен контакт, обмен на погледи – тази основа, върху която се изгражда нашата личност.

Това оставя неизличима следа в нашата история в резултат на основополагащия принцип на повторението – от взаимоотношенията с майката произтичат всички останали наши отношения.

Даже днес, въпреки усилията на съвременните бащи, все по-нежни и готови да се грижат за детето, именно майката прекарва с новороденото най-много време.

Майката и бебето поддържат особени отношения, които стават продължение на физическата връзка, обединяваща ги в продължение на 9 месеца.

Макар че майчината роля в семейството да може да се изпълнява и заместница, в миналото, когато майчинството не беше до навършване на 2 години на детето, в тази роля най-често се оказваше бабата.

Тя може да даде на детето топлота и да му помогне да опознае света, то вижда нея, когато заспива и се събужда. И кого в този случай би трябвало да виним – майката или бабата?

Без гаранции

Упреците по адрес на майката звучат така, сякаш нарочно тя нарочно е направила нещо неправилно. Изобщо не разбираме несъзнателното, което действа на майката.

Да вземем пример за най-тежкия за детето случай – студена и депресивна майка.

Последната преживява свой вътрешен конфликт, който не ѝ позволява да споделя с детето своята жизнена енергия, любовта към живота. Тя няма власт над себе си. Може ли тук да се говори за вина?

Това означава, че проблемът е в това, че майката не осъзнава своите чувства? Разбира се, колкото по-добре майката се осъзнава, толкова по-големи са шансовете развитието на детето да бъде успешно.

Но и тук няма никакви гаранции. Да обвиняваш майка си, че тя е такава каквато е, все едно да виниш масата, че е квадратна.

Мария
Написана от Мария март 11, 2016 23:58
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи