Аномалии могат да се появят във всяка система на нашия организъм. Сериозен проблем днес представляват проблемите с щитовидната жлеза, тъй като е много чувствителна към неблагоприятни въздействия. Нарушения обикновено се вродени и се формират в определен етап от вътреутробното развитие на детето.

Причини за развитие на аномалии

Сред причините най-често са замърсената околна среда, в която живее майката на бъдещото дете.

Недостатъкът на йод в организма на жената, недоимъкът на тиреоидни хормони, синтезирани от този орган на ендокринната система водят до това, че у плода жлезата „се залага“ неправилно.

Ако тези фактори са налице в етапа на зачатъка на щитовидната жлеза и на определени фази от нейното развитие, то е голяма вероятността от аномалии на органа на родилото се дете.

Какви са аномалиите на щитовидната жлеза?

• Аплазия – отсъствие на цялата жлеза или на една нейна част;
• Хипоплазия – по-малки спрямо нормалните за възрастта размери на органа;
• Фистули и кисти;
• Допълните щитовидни жлези;
• Дистопия – анормално разположение на органа;

Хипоплазия – невинаги е патология

Най-безобидната от аномалиите – хипоплазия на целия орган или на една негова част. Разбира се, смята се за безопасна и не се определя като патология само в определени случаи – когато тъканта остава неизменна, и напълно се справя със синтеза на хормони.

Ако при хипоплазия е увредена тъкан на жлезата, то едва ли ще успява да произвежда нормални количества щитовидни хормони. В този случай се развива хипотиреоза, която води до множество неприятни симптоми и нарушаване на функцията на много органи – сърце, стомах, нервна и репродуктивна система.

Аплазия – доживотно лечение

Липсата на една от частите при изпълнение на всички функции от втората част на щитовидната жлеза не се смята за патология.

Но при пълна липса на органа или отсъствие на една негова част при недостиг на тиреоидни хормони – хипотиреоза, се проявява с големи проблеми при развитието на детето и при формиране на интелекта му.

При откриване на тази аномалия се назначава заместваща хормонална терапия. Възможно е да се наложи тя да бъде продължена пожизнено, ако с възрастта синтезът на хормони не се увеличи.

Фистули и кисти

Медианните кисти и фистули на шията се разполагат по нейната средна линия на нивото на подезичната кост или малко по-долу. Тази аномалия се редуцира в самото начало на втория месец от живота на плода в резултат задържане развитието на щитовидно-езичния проток.

Кистата на шията е със същия епител, както и този на глътката. Наличието на такова образувание е опасно, поради риска от развитие на злокачествен тумор.

Страничните кисти и фистули са бронхеогенни и се формират в ранния период от формирането на ембриона, като се разполагат на предния край на стерноклейдомастоидалния мускул.

Допълнителна щитовидна жлеза

Образува се при задържане развитието на основната щитовидна жлеза от страничните зачатъци. Паренхимът на допълнителната жлеза е по-малък по размер от нормалното. Някои от формираните жлези при ултразвук са много подобни на увеличени лимфни възли.

Разположение на допълнителните щитовидни жлези

• В основата на езика;
• В югуларната прореза и провлакът на жлезата;
• В медиастинума;
• В ларинкса или фаринкса;
• В сърдечния сак;

Неправилно разположение на щитовидната жлеза

Дистопията е обусловена от отклонение в развитието на органа. При такава патология щитовидната жлеза може да се разположи в:

• Медиастинума;
• Ларинкс или фаринкс;
• Областта на хранопровода;