Защо между порасналите братя и сестри може да възникне вражда?

Какви грешки във възпитанието вероятно са допуснали родителите?

Когато възникнат конфликти и ревност между децата, родителите се надяват, че рано или късно те ще престанат и ще се превърнат в подкрепа един за друг в бъдеще.

Но годините минават, а отношенията между порасналите братя и сестри остават хладни.

Какви грешки във възпитанието са предизвикали подобни отношения? Нека разберем.

1. Сравнения

Неволното сравнение на децата е характерно за всички родители, тъй като опитът с възпитанието на по-голямото дете влияе на отношението с по-малкото.

Но съвсем не е задължително да посочваме тези съображения на глас.

Независимо от сравненията и ситуациите, в които попада, „лошото“ дете ги интерпретира еднозначно.

То си мисли, че родителите не го обичат толкова колкото братът или сестрата.

Възможно е да поиска да стане по-добро, по-умно, по-силно и по-послушно и възпитателната цел ще бъде достигната.

Но емоционалната пропаст между брата или сестрата само ще се увеличава.

В зряла възраст те продължават своето съревнование.

Но на мястото на училищните оценки ще дойдат коли, апартаменти, длъжности или постижения на собствените деца.

Порасналите братя и сестри могат да поправят тази родителска грешка, ако в един прекрасен момент някой от тях просто прекрати конкуренцията.

2. Разпределение на ролите

Разделение на голямо и малко, умно и красиво вкарва детето в определена роля, която ще му се налага да играе цял живот, или да се бори активно с нея.

В основата на този възпитателски подход първоначално стои несправедливата идея за стабилност на едни или други качества на детето.

И се получава 6-годишното момче, което става на тази възраст по-големия брат, завинаги получава прозвището Големия.

А неговият по-малък брат си остава Малкия и след тази възраст.

Много родители не забелязват абсурдността на тази ситуация, помагайки материално на 30-годишното дете, докато по-големият брат трябвало сам да се издържа още от 18.

Всички наложени стереотипи ограничават развитието на детето или отнемат много сили време за тяхното опровержение.

Затова и родителите, и самите възрастни е важно да се научат оперативно да реагират на възникващите изменения.

3. Изолация

Някои родители в стремежа си да ограничат конфликтите или да намалят проявленията на ревност, се опитват да разделят децата.

Тогава едното от децата става мамино, другото татково, а третото бабино дете.

В крайна сметка наистина конфликтите стават по-малко, но децата растат в семейството не заедно, а просто едно до друго, съществувайки в различни светове.

Например, докато голямото дете е на училище, майката си играе с малкото.

Когато ученикът се връща у дома, малкото отива на разходка с бабата.

Удобството от разпределянето на функциите на възрастните крие опасност братята и сестрите да се изолират един от друг.

Но никога не е късно да се направи за намиране на общи интереси на братята и сестрите и да се помисли какво биха правили заедно.

4. Пълно равноправие

Тенденцията, която е противоположна на предходната, също е последвана от хладни отношения между братя и сестри.

В този случай родителите настояват винаги и всичко те да правят заедно, да си споделят играчки, да ядат храната поравно, а също и да се обличат еднакво.

Но децата се опитват да отстояват своето право да са индивидуалности, което охлажда отношенията между братя и сестри.