Една от тайните на човешкия разум – защо възрастните извършваме действия, които ни вредят.

На пръв поглед всичко е ясно – щом е опасно и не е полезно, трябва да се избягва.

Но въпреки това всеки път се хващаме в капана и правим това, което понякога ни кара да се чувстваме некомфортно, отвратително.

Неврофизиолози са доказали, че навиците оставят своята следа в мозъчната функция, формират устойчиви невронни връзки.

Именно затова е толкова сложно да се справим с вредните навици, да се отклоним от набелязания път.

Какви са причините за саморазрушителното поведение и как навиците се отразяват и отпечатват в мозъка на човека?

Навиците ни съпровождат във всички сфери на живота – от миене на зъби и ръце до доброволен отказ от физически упражнения и хранителна зависимост.

Много от тях извършваме автоматично, без да прибягваме до услугите на мозъка.

Помните ли как сте направили сутрешния тоалет, затворили сте вратата и сте стигнали до работа?

Всичко това се прави несъзнателно – на автопилот.

Подобно поведение спестява ресурси на организма.

Но има вредни навици, които влияят негативно на нашия живот и здраве: изяждане на стреса, пиянство, хранителни разстройства, пушене, хазартни игри.

А повечето хора не осъзнават саморазрушителното поведение, например:

• опасното шофиране;
• безкрайно отлагане;
• неувереност в себе си;
• нежелание за прекратяване на неудачни отношения;

Често партньорите следват несъзнателните навици във взаимоотношенията, които водят до неразбиране един на друг, към житейски крах.

Вредните навици плътно са обкръжили съвременния човек:

• нарушение на съня и на отдиха;
• интернет-зависимост, трудохолизъм;
• самолечение;
• наркозависимост;

И това съвсем не е пълния списък.

Оплетени в оковите на вредните навици, малко от нас осъзнават причините за подобно поведение, макар всеки път да обещават, че ще се променят.

Вредните навици от дявола?

За нас е характерно да се гордеем със своите достижения, да се стремим към любов.

Голяма част от човешкото поведение се обяснява с принципа на удоволствието, което и мотивира желанието да получим удовлетворение във всеки сфери на живота.

Защо тогава правим това, за което впоследствие съжаляваме?

В Средновековието на този въпрос би последвал незабавен отговор – проклятие, карма, съдба и т.н.

Фройд въвежда понятието смъртен инстинкт, който ни води до саморазрушение и по-точно посредством вредни навици.

Психиатърът Юинг се опитал да обясни това с помощта на концепцията за сянката.

Индивидът отхвърля някои части на личността, които все пак подсъзнателно променят неговия избор.

А съвременните психоаналитици нямат обяснения за саморазрушителното поведение.

Макар и неврофизиолозите да са напреднали далеч в изучаването на мозъчната дейност и са направили редица научни открития във връзка с навиците и мозъка.

Придобиването на нов опит, знания и умения пряко влияе на мозъка – една от основните новости в психологията за последните десетилетия.

Неврофизиолозите доказват, че всички навици – и добри, и лоши намират своето отражение в структурата на мозъка.

При постоянно внимателно действие се формират устойчиви невронни връзки.

И ако лошите навици са се формирали в детството и юношеството, то за достигането на зряла възраст тези невронни връзки се превръщат в железобетонни.

Но при първа създала се възможност негативната поведенческа реакция се завръща и започва да функционира несъзнателно.

Затова и човек едва по-късно осъзнава, че при настъпване на стресова ситуация се е напил, изпаднал е в депресия.