Вродена хипотиреоза – това е заболяване, което се развива на фона на дефицит на хормони на щитовидната жлеза.

Това е една от най-разпространените ендокринни патологии в педиатрията - едно болно бебе се ражда на 4-5000 новородени.

В съвременната медицина съществуват ефективни методи за лечение на хипотиреоза.

Но днес основен проблем си остава ранната диагностика на заболяването.

Как се открива заболяването и защо е важно това да се направи, колкото се може по-бързо?

Причини за вродена хипофункция на щитовидната жлеза

Разграничават се няколко форми на заболяването:

• Първична, при която патологията е свързана с нарушение на функцията на самата жлеза

Това заболяване се открива в болшинството случаи – до 90% от всички болни деца страдат именно от тази форма на патологията.

• Вторична – свързана е с недостиг на тиреотропен хормон – ТТХ, често се развива при нарушения в хипофизата;

• Третична – предизвикана от неправилна функция на хипоталамуса и недостиг на хормона тиролиберин;

• Периферна – възниква в случай, ако Т3 и Т4 не се усвояват от тъканите на организма;

При развитие на първична хипотиреоза щитовидната жлеза на бебето страда най-често, поради различни проблеми по време на бременност.

Сред тях са:

• Хипотиреоза у майката;
• Автоимунни заболявания при бременната;
• Недостиг на йод в храненето на жената;
• Различни отравяния, включително и медикаментозно;
• Радиоактивно облъчване в периода на износване на бебето;

В редки случаи заболяването е наследствено и е свързано с аномалии в развитието на щитовидната жлеза.

Вродена хипофункция на жлезата възниква и на фона на генни мутации.

В този случай детето има и други заболявания – сърдечен порок, заешка устна и други.

Признаци на вродена хипотиреоза – недостиг на хормони

Въпреки че заболяването е вродено, признаците на хипотиреоза веднага след раждането се проявяват само при 10-15% от болните деца.

Характерни симптоми в този случай са:

• Твърде голям плод;
• Изразени отоци на лицето;

• Широк отекъл език,заради който детето не може напълно да си затвори устата;
• Трудно отделяне на мекониума – първите изпражнения;

• Продължително заздравяване на пъпната рана;
• Жълтеница с продължителност повече от седмица;

• Прегракнал груб глас;

По-късно, към 3-4 месец, признаците на хипофункция на щитовидната жлеза се променят, но се проявяват на практика при всички болни деца:

• Бебето плаче рядко, много спи, не реагира активно на мама и на околните;

• Слаб апетит и сукателен рефлекс;

• Трудно наддаване на килограми;

• Запек, колики;

• Постоянно раздразнение на кожата – напуквания, лющене;

Раните трудно заздравяват.

• Микседем – отекла кожа и подкожна мастна тъкан;

• Рядка и повехнала коса;

• Син назолабиален триъгълник;

С възрастта заболяването прогресира, и на 6 месеца признаците на хипофункция на щитовидната жлеза са ярко изразени.

Към симптомите, проявяващи от 3-ти 4-ти месец, се добавят следните:

• Изразено задържане на психомоторното развитие;
• Изоставане в растежа;
• Нарушения от страна на сърдечно-съдовата система – понижено кръвно, слаб пулс, кардиомегалия;
• Трудно прорязване на зъбите;
• Трофични увреждания на кожата;

Прогноза за вродена хипотиреоза

Ако лечението на вроденото заболяване започне веднага след раждането на детето, прогнозите са достатъчно благоприятни.

Заместителната терапия с левотироксин натрий напълно компенсира недостига на хормони – детето се расте и се развива, както и останалите деца.

Ако патологията, предизвикала недостиг на Т3 и Т4, не може да се отстрани, тогава терапията, която се провежда, остава пожизнена.

В случай че лечението не започне своевременно се стига до следните усложнения:

Задържане на умствено развитие в различни форми – до кретенизъм;