Преди 30 години, на 26-ти април 1986 г. става най-голямата индустриална катастрофа в историята на човечеството – аварията на Чернобилската АЕЦ.

Не военният, а мирният атом стана причина за най-сериозната техногенна катастрофа, с която до онзи момент се беше сблъсквало човечеството.

Тази дата сега се отбелязва като Международен ден на паметта на жертвите на радиационни аварии и катастрофи.

Радиацията в съзнанието на населението е невидима смърт.

Страхът от нея е толкова голям, че много хора са против строителството на атомни електроцентрали.

Но учените твърдят, че човекът и околната среда са много по-устойчиви на дългосрочното пагубното действие на радиацията, отколкото изглежда на пръв поглед.

Смята се, че хората, сблъскали се с високи дози радиация, живеят малко и бързо умират, ако не от лъчева болест, то от рак.

Ако успеят да създадат потомство, децата им ще бъдат мутанти или ще са с различни тежки пороци на развитието.

Какви са резултатите от наблюденията на хора, преживели 3-те най-големи трагедии: ядрени взривове в Хирошима и Нагасаки, а също и авариите в Чернобил и на АЕЦ Фукушима.

Хирошима и Нагасаки – огън и радиация

През август 1945 година САЩ хвърлиха 2 бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки.

Мащабите на загубите и човешките жертви поразявали въображението.

Не, че до преди това не са умирали толкова много хора.

Но до преди това никой не успявал да убие толкова много хора само с една бомба.

Бомбеният взрив над Хирошима се случил на височина от 600 метра, над Нагасаки – на височина от 500 метра.

Това се обяснява от основните ефекти на взрива – екстремно повишение на температурите, ударна вълна, гама и неутронно излъчване, като последното било със сравнително по-малки мащаби.

В радиус от 1.5 километра от взрива загинало всичко живо.

От топлинната и ударната вълна пожари обхванали града и от наднормените дози радиация в първите дни и седмици загинали 200 000 души.

През първите 2 години наблюдения върху оцелелите се извършвали само от американски учени, като на получените данни веднага бил поставян „строго секретно“.

САЩ се старали да скрият информацията за радиационното увреждане и за лъчевата болест.

Но през 1947 г. стартира проект за наблюдение на японци, преживели ядрените бомбардировки, и родените от тях деца.

Този проект продължава и до днес.

В него взели участие 120 оцелели и 77 хиляди техни потомци, появили се на бял свят в периода 1946-1984 г.

Доказано било, че хората, които се намирали най-близко до епицентъра и получили доза облъчване повече от 1000 микросиверта, 1 грей, страдали с 42% от по-често от онкологични заболявания.

Но с отдалечаване от епицентъра рисковете значително намалели.

Така че не всички японци, преживели бомбардировките на Хирошима и Нагасаки заболели от рак.

Средно в период от 1958-1998 заболеваемостта нараснала само с 10%.

И продължителността на живота в тези 2 града била само година и 3 месеца по-ниска отколкото е средната за страната.

Фукушима – нито смърт, нито рак

От около 2000 ликвидатори, представители на армията и на силите на реда, които се намирали в най-горещите точки, само 1 се разболял от рак.

Година след аварията нивото на радиация по крайбрежието било със 100 пъти по-ниско от нормата.

Трябва ли да се страхуваме от ядрени катастрофи?

Може да се каже, че човешкият организъм и околната среда са много по-устойчиви на различните ядрени лъчения, отколкото можем да си представим.