Японска речна треска

Мария
Написана от Мария февруари 13, 2015 14:35

Японска речна треска

Акценти:

  • Японска речна треска
  • Етиология и епидемиология
  • Симптоми
  • Лечение

Свързани:

loading...

Треската цуцугамуши /други названия – японска речна треска, храстов тиф, петнист тиф на джунглата, кърлежова треска на Суматра, индийска кърлежова треска, тиф на малайските села/ – инфекциозна за Югоизточна Азия остра антрозоонозна рикетсиоза, протичаща с множествени ваксулити, периваскулити и с повишаване на телесната температура, с изразено засягане на нервната и сърдечно-съдовата система, с наличие на първичен афект, характеризиращ се с петнисто-нодуларен кожен обрив.

Заболяването е отдавна известно в Азиатските страни. В Китай то е описано още през 3-ти век преди новата ера с названието „Shu-shu“, което означава „ухапване от малки червени насекоми“.

В Япония още в древността заболяването било наречено Цуцугашуми кедами, агамуши, което отразявало връзката на рикетсиозата с ухапването от малки кърлежи.

Първото научно описание на заболяването е направено през 1810 година от Хашимото, който използвал народното название цуцугамуши, което се утвърдило и в литературата.

В началото на 20-ти век експериментално било установено предаването на причинителя чрез ухапване от червени кърлежи. През 1928-31 г. бил подробно описан причинителят на инфекцията.

През Втората световна война треската цуцугамуши се разпространила широко сред американските и английските войски, дислоцирани в Югоизточна Азия и източната част на Тихия океан, което станало причина за задълбочаване на изследванията върху тази инфекциозна форма.

Тогава били проучени различните червени кърлежи-преносители и описани географските видове на причинителя. През 1945-46 г. била създадена и профилактична ваксина за имунизация на населението в регионите, където треската цуцугамуши е ендемична.

Етиология и епидемиология

Причинителят на японската речна треска Рикетсия ориенталис притежава сходни с другите рикетсии свойства. Антигенните свойства на причинителят позволяват той да се диференцира от другите рикетсии.

Треската цуцугамуши е природно-огнищно заболяване.

Носителите на рикетсиите в природата са гризачи – плъхове, полевки, земеровки, зайци, пренасящи обикновено латентната форма на инфекцията, а също и техните външни паразити – червените кърлежи, при които се наблюдава трансфазово и трансовариално предаване на рикетсиите.

За преносители на рикетсията служат само личинките на кърлежите, заразени трансовариално, тъй като се хранят с кръвта на гризачите. Полово зрелите червени кърлежи водят свободен начин на живот и не са кръвосмучещи.

Човекът може да се зарази в природните огнища на инфекцията вследствие на попадането на инфектирани личинки на червени кърлежи, биотопът на които са долините на реките.

Сезонността на заболяването е различна в различните климатични зони, но винаги съвпада с максималният брой на личинките преносители на Рикетсия ориенталис. Заразяват се предимно хора, занимаващи се с дейности на полето и в селското стопанство.

В зоните, където треската цуцугамуши е ендемична са възможни единични случаи на заболели хора и епидемични взривове сред неимунизираните групи от населението.

Най-големите епидемични взривове са описани през Втората световна война, а възприемчивостта към инфекцията е висока сред всички възрастови групи.

Какви са симптомите?

Инкубационният период е с продължителност от 7 до 20 дни, но средно 10-12. Продромални явления като слабост, неразположение, липса на апетит се наблюдават рядко.

Най-често заболяването започва внезапно – болният чувства втрисане, силно главоболие, мускулни болки, често започва да страда и от безсъние.

Телесната температура бързо се покачва и към 3-ти 4-ти ден достига 39-40 градуса по Целзий и се запазва на това ниво с малки сутрешни ремисии за период от 14-16 дни, понякога до 3 седмици и повече. Обикновено фебрилният период завършва с ускорено лизиране.

В периода на апирексия, тоест при нормална телесна температура, са възможни повторни фебрилни вълни.

Лечение на японска речна треска

Назначава се комплексна терапия като се включват препарати от тетрациклиновата група и от тази на хлорамфеникола.

Мария
Написана от Мария февруари 13, 2015 14:35
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи