Заекването - какво знаем за него?

Това състояние представлява нарушение на речта, при което се повтарят или удължават думи, срички или фрази. Човекът, който заеква може внезапно да загуби говор и да се запъне при изговаряне на определено изречение например или да не може изобщо да произнесе някои гласни или съгласни букви.

Хората, които заекват, често забелязват, че умората и стресът ги затруднява да говорят с лекота, както и при ситуации, когато трябва да говорят самостоятелно например при изнасяне на публична реч или преподаване. Заекващите установяват, че говорният им дефект се „облекчава“, когато са спокойни.

Всички сме склонни да заекваме, когато сме подложени на силно психическо въздействие. Това може да се случи по време на стресиращ разпит пред органите на досъдебното производство или в съда по време на разпит като свидетел, когато съдията ни задава объркващи ни въпроси.

Този проблем най-често се проявява, когато децата се учат да говорят. Но в повечето случаи децата израстват това говорно разстройство.

3 пъти по-често се среща заекване при момчета, отколкото при момичета. Понякога са налични и случаи на заекване от уплаха и от стрес.

Какви са симптомите на заекване?

  • То започва при опит за изговаряне на фраза, дума или изречение;
  • Заекващият може да спре да говори временно да говори преди произнасянето на определени звуци;
  • Неколкократно повтаряне на звуци, думи или срички;
  • Заекването предизвиква и накъсване на речта;
  • При произнасянето на определени думи, съставящите я думи, могат да бъдат заменени с други;
  • Бързо мигане, когато заекващият се опитва да започне да говори;
  • Треперещите устни при опит за започване на говорене;
  • Движение на краката също могат да съпътстват опитите на заекващия да говори;
  • Разтреперване на устните при опит за започване на разговор или при изнасяне на реч пред публика;
  • Трепереща челюст също при опит за започване или по време на разговор;
  • Заекващият може да остане без дъх в опитите си да говори, без да накъсва речта;
  • Междуметията удължено „а“удължено „м“ се използват често при опит да се произнесат някои звуци;

Лечение на заекване

Лечението се свързва с усвояването от заекващия на поведенчески стратегии, които улесняват устната комуникация.

Контролирането на скоростта на говорене е един от възможните начини за овладяване на заекването. Тя може да се състои в четене на текст, при което заекващият произнася думите много бавно като се стреми да ги произнася гладко.

В повечето случаи ненужното удължаване на определени звуци е в резултат на нуждата на говорещия да си поеме въздух. С практиката лицето се научава да говори гладко и при по-висока скорост на изговаряне на думите и при по-дълги изречения и фрази.

Усвояването на практики за контрол на дишането при продължително също е много важно за премахване на заекването. Към тези практики се добавят и усвояването на умения за подходяща артикулация на устните и челюстта при говорене.

За избягване на заекване при деца и възрастни при произнасяне на речи пред голяма аудитория е полезно първо речта да се произнесе преди по-близки хора например пред членовете на семейството или пред огледалото.

А за правилно произнасяне на думите и избягване на фъфлене е добре да се правят упражнения за укрепване на мускулите на устата например поставя се коркова тапа в устата и започвате да се опитвате да четете.

Как се лекува заекване с терапия

Друг начин за лечение на това заболяване е чрез модифицираща проблема терапия, която има за цел да установи усещанията на заекващия в момента на заекването например страх и тревожност и терапевтът помага за преодоляване на страха и тревожността.

Терапията за заекване е комплексен и индивидуално насочен процес, който има за цел да помогне на заекващите лица да подобрят своята говоримост и да намалят симптомите на заекването.

Една от ключовите страни на терапията е модифициращата проблема терапия, която се фокусира върху разбирането и управлението на емоционалните и психологическите аспекти, свързани с заекването.

Когато става въпрос за модифициращата проблема терапия за заекване, тя се базира на следните принципи:

  1. Изследване на емоционалния контекст: Терапевтът работи с пациента, за да разбере и идентифицира емоционалните фактори, които могат да предизвикат заекване. Това включва изучаване на ситуации, в които заекването се появява често, както и усещанията и мислите, свързани с него.

  2. Техники за управление на стреса и тревожността: Заекването често е свързано със стрес и тревожност. Терапевтът учи пациента различни техники за управление на стреса, които могат да помогнат да се намали заекването. Тези техники включват дълбоко дишане, медитация и релаксация.

  3. Работа със сетивата и усещанията: Терапията се фокусира и върху физическите аспекти на заекването. Това може да включва упражнения за подобряване на дихателната техника, мимиката и гласовата мелодика.

  4. Самосъзнание и самоприемане: Чрез терапията, пациентите могат да развият по-добро самосъзнание и самоприемане. Това им помага да се справят по-ефективно със стреса и анксиозността, които могат да усилят заекването.

  5. Постепенно излекуване и подкрепа: Терапията за заекване често е процес, който изисква време и усилия. Терапевтите предоставят постоянна подкрепа и мотивация на пациентите, за да им помогнат да изработят нови навици и подобрят комуникационните си умения.

Терапията за заекване се извършва от лицензирани терапевти и изисква индивидуален подход към всеки пациент. Важно е да се разбере, че лечението може да бъде дълъг и постоянен процес, но с правилната подкрепа и ангажираност от страна на пациента, значителни подобрения могат да бъдат постигнати.