Хората с разстройство от аутистичния спектър често трудно гледат другите в очите.

Подобно поведение обикновено се интерпретира като признак на социално и личностно безразличие, но причината е съвсем различна.

Едни твърдят, че гледането в очите на други хора за тях е некомфортен и стресов процес. Други пък буквално изгарят в този момент, всичко това сигнализира за неврологични проблеми.

Група изследователи проучи мозъчните механизми, участващи в този процес.

По-рано се смяташе, че аутистите не се интересуват от другите хора, защото не могат да изпитват съчувствие.

Резултатите от новото изследване показват, че подобно поведение е начин за намаляване на неприятната и прекомерна възбуда, предизвикана от преактивация на определени части на мозъка.

Ключ за това изследване е субкортикалната мозъчна система, която отговаря за естествената ориентация на лицето, наблюдавана при новородените.

А по-късно играе важна роля във възприемането на емоции.

Субкортикалната, тоест под мозъчната кора, структура може да бъде специално активирана със зрителен контакт.

При аутистите тази зона в мозъка е прекомерно чувствителна към ефектите, предизвикани от директния поглед и емоционалното изражение на лицето.

В новото изследване учените внимателно проучиха този процес, проследявайки усещанията на аутистите по време на които гледат в очите на друг човек.

Използвайки функционална магнитно-резонансна томография, фМРТ, учените измерили разликите в активацията на части от подкоровата структура, отговарящи за обработката на лицеви изображения.

Сравнение било направено между аутисти и хора, които не изпитват дискомфорт при зрителен контакт.

При аутистите се наблюдавала хиперактивация на тези части по време на концентрация в областта на очите.

Резултатите от изследванията потвърждават хипотезата за дисбаланс между възбуждащите и забавящите сигнални мрежи в мозъка при аутизъм.

Възбудата се провокира от невротрансмитерите, които стимулират мозъка, докато инхибиторите успокояват и осигуряват равновесие.

Подобен дисбаланс вероятно е резултат от разнообразни генетични причини и фактори на околната среда.

Усилва се възбуждащата сигнализация в субкортикалните пътища, свързани с възприемането на лица, което на свой ред води до ненормална реакция на зрителен контакт.

Отместване на погледа при директен поглед и следователно анормално развитие на социалния мозък.

Така принуждаването на деца с аутизъм да гледат в нечии очи в поведенческата терапия може да предизвика дискомфорт у тях.

Методът, при който се създават условия за бавно привикване към зрителен контакт, може обаче да се справи с този проблем.

А това ще помогне за избягване на каскадни негативни ефекти за развитие на социален мозък.

Към настоящия момент учените търсят финансиране за изследване с използване на магнитоенцефалография, методи за проследяване на очите и други поведенчески тестове.

Целта е по-дълбоко изучаване на взаимовръзката между субкортикалната структура и избягване на зрителен контакт при аутизъм.

В края на миналата година учени откриха каква е причината за 1/3 от случаите на аутизъм.

Изследване на канадски учени показа, че ниските нива на специфичен белтък в главния мозък могат да провокират 33% от аутистичните разстройства.

И разкри перспективен метод за лечение.

Аутистите има ниски нива на белтък nSR100 в главния мозък.

По-рано не беше известно, дали това е симптом, страничен ефект или причина за заболяването.

Но изследователите установиха, че намаляване на количествата nSR100 провокира аутистично поведение при мишките.

Животните избягвали социални контакти и ставали по-чувствителни към шум.

Това сигнализира, че недостигът на белтък може да е причина за разстройство от аутистичния спектър.