Защо бебетата се смеят

Мария
Написана от Мария август 18, 2015 02:13

Защо бебетата се смеят

Акценти:

  • Детски смях - малко внимание
  • Печални и унили лица - детски смях
  • Усмивки - трогателни

Свързани:

loading...

Въпросът може да ви се стори нелеп, особено за сериозен научен труд, но получаването на отговор на него е и трудно, и същевременно важно. И наскоро беше проведено първото мащабно изследване на смеха в човешкия живот от раждането до първата година.

Природата на смеха е привличала вниманието на психолозите отдавна.

Известно е, че Дарвин е наблюдавал своите смеещи се синове, а Фройд е обяснявал смеха с чувство за превъзходство – ние се смеем над пропаднал човек, защото се радваме, че той е паднал, а не ние.

Знаменитият швейцарец Жан Пиаже, посветил целият свой живот на изследването на детския разум, смятал, че смехът е прозорецът, чрез който можем да погледнем към света през детските очи.

Той твърдял, че всяко нещо е смешно само ако от една страна, то е достатъчно неочаквано, а от друга все пак се вмества в нашия светоглед.

Така например всеки анекдот оперира с обичайните за нас елементи, но неговата сила е в това, че успява да излъже нашите очаквания. Пиаже също твъдял, че смеейки се бебето ни казва кое му е вече известно за света и кое не.

Но изследванията, които биха потвърдили или опровергали теорията на Пиаже, се наложило да почакат около 70 години.

През тази година когнитивният психолог от Лондонския университет Caspar Addyman с помощта на специално създаден сайт провел запитване сред повече от 1000 родители защо техните деца се смеят.

Резултатите от проучването били много трогателни – децата средно за първи път се усмихват на първи път се усмихват на възраст от 6 месеца, а се смеят, когато навършат 3 месеца.

Впрочем някои започват да се смеят 3 години по-късно, така че ако рожбата ви не се кикоти с цяло гърло, то тогава повод за паника няма.

Най-често родителите гъделичкат децата, но най-сигурният начин за разсмиване на бебе се оказва играта „Къде е мама /или татко/?“

Защо това е толкова важно? Защото бебетата от самото начало се смеят, когато общуват с хора, смеят се на чужди действия.

Но самото физическо преживяване на гъделичкането не е достатъчно – важно е кой го гъделичка /това между впрочем е отговор на въпроса защо човек не трябва да гъделичка себе си/.

Също недостатъчен е фактът, че лицето на възрастния се скрива зад дланите, а след това се появява отново. Важно е кой е този възрастен и че той извършва тези действия специално за бебето.

По този начин още преди да се научи да ходи или говори бебето вече притежава социални навици.

Това, което е по-важно – малките деца не са склонни да се смеят над чужди неприятности. Те по-скоро се разсмиват, когато падат сами, отколкото виждайки паднал възрастен.

Освен това бебетата се смеят, когато видят наоколо усмихващи се и радостни деца, а не печални и унили.

Така че теорията на Фройд, която изгражда въз основа на разговори с възрастни в своята клиника, е очевидно доста далеч от истината.

Момченцата се смеят малко по-често от момиченцата, но се смеят в еднаква степен над възрастните и от двата пола, затова сексистки шеги с деца не са уместни.

Caspar Addyman е изненадан колко малко внимание обръща научната общност на неговата работа. Отчасти, признава психологът, това се обяснява с факта, че е трудно да се разсмее дете с научна цел.

Мария
Написана от Мария август 18, 2015 02:13
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи