Наскоро в рецензирано медицинско издание излезе публикация на 3-ма лекари от болницата „Джон Хопкинс“ в Балтимор, САЩ, които обръщат внимание на необичайните аспекти на безопасността на пациента в болничните заведения.

Оказва се, че рискът от падане и вътреболничните инфекции – това не са единствените опасности, на които се излага здравето на хоспитализирания пациент.

Такива рутинни неща като прекъсването на съня или въздържание от прием на храна могат също да доведат до влошаване на състоянието на пациента, тъй като адекватното хранене и съня са ключови фактори за поддържане на нормална функцията на имунната система.

Напротив, типичните за болницата шумове и продължителното очакване на хранене могат да компрометират естествените защити на организма.

Авторите привеждат данни, че храненето може да се характеризира като лошо при половината от всички хоспитализирани пациенти, и този фактор може да допринася за възпаления, загуба на мускулна маса и увреждане на органите.

Според един от съавторите на проучването – осигуряването на подходящи условия за сън и организацията за доставянето на храна на пациентите в болниците винаги са били проблематични.

Но днес персоналът на стационарите е изключително много натоварен, поради големият поток от пациенти, в резултат на което времето за очакването на различните процедури и съпровождането на болните вътре в стационара /например от приемното отделение в специализираното/, а това само допълнително усложнява ситуацията.

Авторите привеждат клиничен пример с жена, която е била хоспитализирана във връзка с пневмония.

Въпреки че към момента на приемането ѝ в болницата, тя не била се хранела вече няколко дни, тъй като се чувствала зле, ѝ било назначено гладуване в случай на необходимост от обезболяване.

А докато чакала за провеждането на необходимите изследвания и прегледи, тя прекарала много време в една от чакалните на болницата, където имало много разговарящи хора, както и много скърцащи прибори, което станало причина и тя да не може да се наспи пълноценно.

Времето за очакване на процедурата можело да достигне 12 часа, като след нея можело да се окаже, че отново няма да може да се нахрани, тъй като се налага извършването на нова процедура.

В резултат тя можело да не спи добре и да не се нахрани, както би трябвало няколко дни, а когато все пак ѝ се отдавало да похапне, то болничната храна се оказала с много ниско качество.

В резултат тя била изписана в прекалено отслабено състояние и след няколко дни отново била приета със същите симптоми.

Авторите на публикацията посочват, че стандартната практика на гладуване в продължение на не по-малко от 8 часа преди операцията не са научно обосновани.

Те посочват съвременните данни, които недвусмислено показват, че е възможно напълно безопасно - до 2 часа преди интервенцията, на пациента да се дават напитки с високо съдържание на въглехидрати.

И посочват, че техният център, както и някои други клиники, вече са въвели това в ежедневната си практика.

Коментаторът на статията, който не е участвал в изготвянето ѝ, но работи в същата болница като авторите ѝ и се занимава с въпросите за качеството на оказваната медицинска помощ и безопасността на пациентите, добавя, че в болниците съществуват многобройни прибори със сигнализация или просто произвеждащи шум при своята нормална работа, което води до постоянен шум, а това прави заспиването изключително трудно, дори и за здрав човек.

Освен това много пациенти биват събуждани няколко пъти през нощта за изследвания. За справянето с този проблем авторите предлагат на пациентите да се дават слушалки, потискащи шума и маски за очи, предназначени за сън.