Какво стои зад желанието на децата да притежават свръхспособности?

На практика всяко дете в даден момент започва да подражава на своя любим персонаж – книжен, приказен или анимационен.

За какво говори стремежът на децата да приличат на супергерои и на какво могат да се научат от това?

Увлечението на децата по супергерои обикновено преминава вълнообразно, на няколко етапа.

Първият настъпва на възраст 3-6 години, когато детето започва да изпитва остро чувство за детска безпомощност и за първи път се сблъсква със страх от смъртта.

От тези до край не оформили се още тревоги израства подсъзнателно да прилича на силен възрастен – най-често разбира се, на мама и татко.

В детските представи родителите са на практика супергерои – ловки, всемогъщи, способни да направят това, което не може да направи самото дете.

Те имат свои ритуали, които за детето изглеждат необичайни, почти магически, макар и да е възможно, това е банално битово действие.

Тъй като още много неща лежат извън пределите на детските възможности, и на тази възраст по супергероите еднакво се увличат и момчета, и момичета.

Необикновените персонажи, които притежават свръхспособности, помагат за преодоляване на усещането за собствено безсилие и на страх от смъртта.

Така на практика супергероите никога не загиват, дори и в немислими условия, което успокоява и създаване за щастлив изход, дори в безнадеждна ситуация.

Вторият етап на увлечение по супергерои се пада на възраст 9-11 години, когато започва идентификация по полов признак.

В този период момченцата много повече се интересуват от всемогъщи персонажи.

Привличат ги силата, ловкостта, умението за защита на слабите, че помагат на тези, които са изпаднали в беда

Функцията на защита повече се съотнася с мъжката роля, дори в приказките именно прекрасните принцове и рицари трябва да преодолеят нелек път, за да спасят Спящата красавица или заточена в кулата принцеса.

Макар и в съвременния свят, разбира се, да има и изключения – крехките героини спасяват не само и себе си и своето семейство, но и целия свят.

Това изострено чувство за справедливост, което движи супергероите, може да помогне на детето да развие емпатия, отзивчивост, да се научи да цени взаимната подкрепа.

Заедно с това от примера на супергероя лесно може да се обясни необходимост от преодоляване на трудности.

Дори персонажите, които получават свръхспособности случайно или просто намират в тях нещо вълшебно, всеки ден се сблъскват с предизвикателства, които изискват морално и физическо напрежение.

Животът на супергероя е психологически маратон за издръжливост

Но трябва да разкажем на детето, че не е достатъчно просто да си сложи наметалото или да вземе в ръка вълшебна пръчица.

Всемогъществото се крие не в атрибутите, а във вътрешната сила на героя, в неговото желание да стане по-добър и да направи света около себе си по-добър.

Дори и супергероят да не печели победа, обикновено децата го подкрепят, тъй като е действал въпреки това. И този опит е много важен.

Така в игрова форма супергероите учат децата да не се предават предварително, винаги да избират движението напред, дори и то да изглежда безсмислено или да предизвиква у околните само усмивка.

Родителите могат да използват и още един трик.

Ако детето е силно пристрастено по супергеройските идеи, не трябва да се прави опит да бъдат потискани.

Напротив, трябва да се съгласяваме с него и да подкрепяме.