Защо другите са преуспели, а вие – не

Мария
Написана от Мария декември 18, 2015 00:13

Защо другите са преуспели, а вие – не

Акценти:

  • Фрустрация - неприязън
  • Завист - проявления
  • Нещастие - социални мреи

Свързани:

loading...

Ние ги намираме за по-привлекателни, за по-обичани, по-надарени, отколкото сме самите ни. Откъде е това усещане, че животът на другите хора винаги е по-добър от нашия?

За това, че не всички са равни помежду си, ние разбираме по-рано. Възпитателите в детските градини обръщат повече внимание на симпатичните им деца, а учителката в началното училище по-скоро предпочита съобразителните или изпълнителните ученици.

В гимназията самите ние не можем да не възхищаваме на популярните тийнейджъри. А нашите родители неведнъж ни дават примери с нашата братовчедка, която е завършила с отличие Медицинският университет, а ние все още нямаме ни малка представа за бъдещата ни професия.

И когато навлезем в зрелостта, започваме да се гневим, да пребледняваме от завист, когато започват да ни говорят за бързото кариерно израстване на наш бивш колега или още по-лошо, за по-малкия ни брат.

Много векове наред съдбата на детето се решавала още преди раждането му – синът на обущаря наследявал занаята на своя баща, най-големият син на фермера, наследявал имението на баща си.

В съвременното свободно общество на индивидуалисти сме длъжни през цялото време да доказваме своят значимост. И почти всички ние мечтаем да заемаме място, която ще ни носи любов, пари, власт и щастие.

Но нашите постижения рядко достигат нивото на нашите идеали. Невъзможността за променя на ситуацията, за реализиране на собственото намерение предизвиква силни преживявания.

Разочаровани сме и едновременно чувстваме напрежение, тревога, безизходица. Тази фрустрация провокира скрита неприязън и завист към другите, по-успешните, по-състоятелните, по-щастливите…

Завистта е чувство, познато на почти всички нас, и едно от най-вероломните. Именно за този порок ние обикновено не си признаваме, тъй като в противен случай ще ни се наложи да се съгласим с това, че сме недоброжелателни, зли и неуспешни.

Свети Августин описва в своята „Изповед“ пълната завист погледът на едно дете към по-малкия му брат, който майка му държи на ръце и кърми. Ако можеше, той би го убил, това е ясно. Макар и самият той вече да не може да суче.

Всъщност по-малкият брат нищо не взима от него. Но постоянното желание – ние искаме това, което има другия или това, което той желае. Желанието, обяснява френския философ Рене Жирар, е с имитативен характер.

Предметът на нашето желание е нашият собствен идеал. Това е и причината, поради която постоянно сравняваме себе си с околните и поради тази причина никога не знаем кои сме ние и какво всъщност желаем.

Поради тази причина ние се уповаваме на някой друг, подобен на нас, за намерим отговор на тази загадка. Но, за съжаление, никога не го намираме.

Щастието не е толкова заразително

Успехът на лъскавите списания частично се обяснява с това, че те експлоатират агресивността, за която никой от нас не си признава.

Журналистите никога не забравят да ни покажат звездите и властимащите в най-лошите моменти от техния живот – по време на развод, след загуба на близки хора, в периоди на алкохолна или наркотична зависимост.

Не ни достатъчно да бъдем щастливи, необходимо е още, за да бъдат другите нещастни, именно тази мисъл идва на повечето от нас, когато изпитваме завист. Въпреки стереотипа щастието не е толкова заразително. Именно поради тази причина и социалните мрежи ни карат да се чувстваме нещастни.

Мария
Написана от Мария декември 18, 2015 00:13
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи