В детството лесно прехвърляме вината за счупените вещи или за изядените сладки на другите.

Когато обаче пораснат, някои продължават да не обичат да носят отговорност за своите простъпки.

Защо е толкова трудно да устоим на изкушението да обвиним другите за собствените си грешки?

Не е важно дали става въпрос за закъсняващия автобус, грешка в доклада, спор с партньора.

Най-често обвиняваме другите, като забравяме, че сме излезли твърде късно от вкъщи, затова закъсняваме, пропуснали сме грешката в доклада, защото сме невнимателни и т.н.

Какви механизми ни карат да се превърнем в обвинители?

Означава ли такова поведение, че сме твърди безотговорни или напротив, прекомерната строгост ни карат да се защитаваме по подобен начин?

Чувството за вина е една от най-неприятните емоции. Но поемането на отговорност за собствените грешки невинаги и не при всички предизвиква чувство за вина.

Едни са склонни да оценяват трезво ситуацията и да се питат, дали могат да предвидят и да предупредят своята простъпка, преди да обвиняват себе си в нещо.

И дори ако грешките биха могли да се избегнат, тези хора не се поддават на чувството за вина.

По-скоро се замислят за това какъв опит могат да извлекат от тази ситуация и как да не правят подобни грешки в бъдеще.

Други, обратно, когато направят грешка, се предават и започват да се самобичуват и да се самонаказват, без значение дали са направили грешка нарочно или случайно.

Чувството за вина, което изпитват, се оказва толкова силно, че не успяват да се справят с него. В този случай действат защитните механизми, един от които е проекцията.

Когато психологически ни е твърде тежко да осъзнаем чувството си за вина и да поемем върху себе си отговорността за извършената простъпка, без да го осъзнаваме, започваме да търсим външни причини на своите проблеми и съответно да обвиняваме другите.

Обикновено, това не води до нищо хубаво.

Хората с ниска самооценка са склонни да обвиняват винаги само себе си

Хората се делят на няколко типа – първите са склонни да обвиняват другите, вторите – себе си.

Първите са самоуверени, често егоцентрични и така прехвърлят отговорността за своите грешки.

Често тези хора не обичат да ги критикуват и желаят да се харесат на всички. Но често не осъзнават, че не се прави или по-точно не желаят да я осъзнаят, за да не решат проблема както би било редно и не чувстват вина.

А вторият тип хора, обратно, с радост поемат върху себе си чуждата отговорност.

На тях сякаш им харесва да страдат, да се обвиняват и да се самоизяждат.

Обикновено това са хора с ниска самооценка, които често в детството са били ругани или критикувани. Не им се е давала възможност да се почувстват силни и уверени.

Какво може да се направи?

1. Ако сте склонни да обвинявате себе си и да страдате заради грешките на другите

Опитайте да се отнасяте към себе си по друг начин. Не бъдете твърде строги към себе си.

2. Ако често обвинявате другите, то можете да направите следните 3 неща

Обърнете внимание, как се държите в ситуациите, когато ви се иска да обвинявате – себе си или другите.

Честно си признайте към кой тип принадлежите.

Следващият път при такава ситуация се постарайте да задържите реакцията и да се запитате кой наистина е отговорен.