Защо е страшно трудно да бъдем приятели на собствените си деца

Мария
Написана от Мария юни 27, 2016 23:57

Защо е страшно трудно да бъдем приятели на собствените си деца

Акценти:

  • Социални мрежи - противоречие
  • Приятелски отношения - установяване
  • Съвместно съществуване - опасност

Свързани:

loading...

Да прекарваме време заедно, да се смеем, да спорим, да се радваме, да бъдем уверени, че са благосклонни и ни се доверяват не по-малко, отколкото ние на тях – кой родител не мечтае за това?

Остава само да разберем изпълнимо ли е това, и още повече, дали изобщо е желателно…

Дистанцията сближава?

„Искам да бъдем приятели!“ – така казват родителите, и особено, може би, майките. Приятелството с порасналото дете за много хора е повод за гордост, един от показателите за успешно родителство.

Подтекстът тук е следният – аз не просто съм отгледала дете, не просто съм му дала образование, но и съумях да изградя с него топли, доверителни отношения.

То вече е самостоятелен човек, но продължаваме като преди да сме си нужни един на друг, свързват ни не само въпроси от практическия живот, но и взаимната потребност да общуваме.

Сама по себе си идеята за приятелство с порасналите деца не е нова, но може би тази тема не е била толкова популярна, както през последните 20-30 години.

Една от причините, според семейният терапевт Марина Бебчук, е, че когато пораснат младите хора предпочитат да живеят отделно от родителите си.

А това е принципно нова ситуация в сравнение с отминалите времена, когато различните поколения живеели под един покрив.

Принудителното съвместно съществуване пораждало много агресия, претенции, конфликти. А когато дистанцията в буквалния смисъл се увеличавала, се оказало, че ние умее не само да се караме, а желаем и да общуваме, да си ходим един на друг на гости, да почиваме заедно.

Отбелязват се и други точки на сближаване – семейният бизнес или други общи проекти, помощ един на друг при устрояване на работа.

Освен това порасналите деца неизбежно мислят и затова къде и как да лекуват своите вече стари родители. Това разбира се са само предпоставки за сближаване.

Подводни камъни

А вече съществуват и социални мрежи. Не са ли тези, които още повече сближават родители и деца? 43-годишната Роза се радва на виртуалното приятелство със своята 18-годишна дъщеря, като двете се обменят картинки, кратки съобщения и някак по нов начин се разкриват една на друга.

И дори на жената ѝ се струва, че е станала по-близка с дъщеря, след като си е направила акаунт. Да бъдеш приятел на своето дете във Фейсбук за много хора е нещо като тест, потвърждаващ колко добри родители са, тъй като това приятелство се вижда от всички, и дори и от непознати.

Но колкото и да е обидно, някои деца отказват такова приятелство. 19-годишната Елена признава, че е затворила достъпа на своята майка до профила в социалната мрежа, тъй като смята, че е странно да станеш приятелка с майка си във Фейсбук.

Отказът на дъщерята обаче обижда майката, тъй като всички нейни приятелки са приятели с майките си в социалните мрежи. Но тя не отстъпва, тъй като настоява, че профилът ѝ в социалната мрежа е нейна лична територия.

Парадоксът е в това, че когато искрено се стремим да станем приятели на своето дете, като можем да прекрачим границата.

Страстите около социалните мрежи проявяват отдавна известното си противоречие – установяването на приятелски отношения от страна на родителите с детето в социалните мрежи, може да бъде възприета като нахлуване в личното пространство.

За тийнейджърите е важно родителите да не знаят за неговия живот, за неговите чувства и мисли.

Мария
Написана от Мария юни 27, 2016 23:57
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи