Макар и за повечето хора командировките да се свързват с „рокендрол“ начин на живот, тези от нас, които се сблъскват с тях, обикновено се придържат към съвсем различна гледна точка.

В действителност едва ли биха се намерили други неприятни служебни занятия, които толкова често да биват представяни в толкова романтичен и лъскав вид, като бизнес пътуванията, което особено много изненадва на фона на многобройните доказателства за техните негативни психологически, социални и физически последствия.

Както се отбелязва в неотдавна направен обзор на научните разработки по тази тема, честите командировки, на първо място са свързани с продължителни полети, ускоряват процесите на стареене, повишават вероятността от инсулти, сърдечни пристъпи и тромбози.

Хората, принудени да ги извършват, се подлагат на въздействието на патологични нива на патогенни бактерии и на радиация. Ако изминавате със самолет повече от 140 хиляди километра годишно, то нивото на радиационното въздействие върху вашия организъм превишава пределно допустимите норми за повечето държави.

Между впрочем – съществуват дори и научни издания, напълно посветени на негативните последствия от пътешествията – например, Journal of Travel Medicine и Travel Medicine and Infectious Disease.

Също така честите пътувания на далечни разстояния с използването на въздушния транспорт водят до нездравословен начин на живот – неправилно хранене, отсъствие на физическа активност, прекомерна употреба на алкохол, и нарушаване на нормалния дневен режим, което на свой ред предизвиква стрес, промени в настроението, проблеми със съня и със стомашно-чревния тракт.

Следва да се посочи, че в резултат на това се понижава продължителността на труда.

Повече от 70% от командированите изпитват някои от тези симптоми, даже тогава, когато са се оказали в съседен часови пояс и това на фона на данните от някои изследвания, които свидетелстват, че за възстановяването на нормалния дневен режим са необходими толкова денонощия колкото часови пояса са били пресечени.

Ситуацията се задълбочава и от това, че през последните години повечето компании правят опити за оптимизиране на разходите за издръжка, и на тях не им е по джоба да купуват билети за служителите си в бизнес класите на самолетите.

Напълно е възможно голяма част от удобните кресла в тях все още да се заемат от представителите на света на бизнеса.

Но е вярно и това, че повечето командировани ги виждат само на влизане и излизане от самолета, тъй като много авиокомпании карат пасажерите от икономичната класа да измиват „пътя на позора“ през бизнес класата.

Очевидно е, че статусът на пасажер с най-голямо количество полети изобщо не излиза евтино, дори и ако на него не му се налага да плаща за билетите. И макар и отделни хора да са достатъчно издръжливи, за да се справят с негативните последствия от честите командировки, едва ли може да се твърди, че това по никакъв начин не засяга техните роднини и близки.

В света на високите технологии и на цифровите комуникации зависимостта на бизнеса от далечни командировки изглежда доста ирационална.

Във всички индустриално развити и развиващи се страни, сред които е и България, във всички отрасли професионалистите все повече общуват посредством интернет, отколкото директно, отделно от това са и безплатните приложения са онлайн преговори и това на пръв поглед изглежда повече от достатъчно.

Но защо количеството на командировките продължава да расте? Оказва се, че срещата лице в лице е много по-ценна от общуването от разстояние.