Лекарите са длъжни да обсъдят с пациентите си рисковете и ползите от визуализиращите диагностични методи, при които се използва рентгеново излъчване в сърдечната област преди назначаването на такова изследване.

Такова научно изявление наскоро направиха неотдавна експертите от Американската кардиологична асоциация и публикувано в списание Circulation.

Според доктор Reza Fazel, кардиолог от медицинския център Beth Israel Deaconess в Бостън, САЩ, лекарите стават все по-зависими от методите за медицинска визуализация при диагностика и лечение на пациенти със заболявания на сърцето – водещата причина за смърт в САЩ, а и в България – по данни на НСИ през 2011 г. починалите от болести на кръвоносната система са 67% от общата смъртност в страната за годината, като в сравнение с 2000 г. това съотношение леко се е покачило като тогава е било 66.3% от общия брой на починалите.

Доктор Reza Fazel отбелязва, че с разширяването на спектъра на индикациите, при които вече се прилагат тези диагностични методи, се увеличава и радиационното натоварване на пациентите.

Процедурите по образна диагностика на сърцето заемат почти 40% от общото количество медицинско облъчване, което се прилага при диагностичните процедури“ – посочва още той.

Сред най-популярните методи за образно изследване на сърцето е компютърната томография /СТ/, рентгеноскопия и изотопни изследвания на сърцето.

Експозицията на източник на радиация е в състояние да предизвика някои нежелани реакции като повръщане, диария, вътрешни кръвотечения, увреждане на централната нервна система, рак и дори смърт.

Тежестта на тези странични ефекти зависи от дозата на облъчването, на която е подложен човек, въпреки това по думите на доктор Fazel и неговите колеги, към настоящия момент за нито един от рентгеновите методи за диагностика, включително и мамографията няма федерални стандарти, които да регулират образната медицинска диагностика.

В тази насока в България има издадена наредба на министерството на здравеопазването, която утвърждава стандарт „Образна диагностика “.

Но тя регулира единствено условията, в която да се извършват тези изследвания – тоест изисквания към помещенията, където се поставя оборудването и как да се получава качествен образ и спазването на правила за безопасност от персонала, опериращ със съответната апаратура.

Изисквания към специалистите, които назначават тези образни изследвания и при какви заболявания не е желателно да се назначават, обаче не са включени в наредбата.

А това означава, че изборът на какво доза облъчване ще се изложи пациентът и колко пъти той ще се подлага на образни диагностични процедури – изцяло е поверено на преценката на лекаря.

Затова още през 2009 г. Американската кардиологична асоциация /АКА/ призова лекарите внимателно да се отнасят към провеждането на образни изследвания на сърцето при пациентите и по възможност да намалят и ограничат излагането им на радиация.

Скорошното изявление на АКА е доста по-подробно и дава на лекарите конкретни и практически препоръки за прилагането на тези диагностични методи.

Авторите на заявлението подчертават, че лекарят, който назначава томография на сърцето, трябва да се убеди, че пациентът осъзнава риска, на който се излага, когато се подлага на това изследване и на отделните рискове при всяка диагностична процедура.

Като цяло, според доктор Fazel, опасността от всяко образно изследване за отделния пациент е изключително малка и ако при него има определени показания, то те /показанията/ обикновено превишават всички възможни вреди, които радиацията би могла да нанесе.