Защо майките се тревожат за порасналите деца много повече от бащите

Мария
Написана от Мария август 15, 2016 16:41

Защо майките се тревожат за порасналите деца много повече от бащите

Акценти:

  • Фонова тревога - емоционален товар
  • Зависимост - безсънни нощи
  • Женски разговори - компенсация

Свързани:

loading...

Защо тревогата се превръща в постоянен спътник в живота на кой на друг, ако не на болшинството от майките, докато техните мъже успяват да запазят спокойствие? Наказание или дар? За това размишлява Лизи Шарп в колонката си в британска медия.

Тя е майка на 2 пораснали деца, едно от което е още тийнейджър. Двете деца се трудят много, но, както всички млади, обичат и да се забавляват. Това означава, за голям град като Лондон, че могат да посещават огромен брой заведения, и да се върнат у дома едва сутринта.

Шарп споделя, че не може да се оплаче от децата, тъй като се стараят винаги да я държат в течение, и обикновено, когато си ляга да спи получава от по-малкия син СМС, че ще се върнат, примерно в 3 часа след полунощ. А в наши дни 3 часа означава, че изобщо не е късно.

Тоест всичко би трябвало да върви добре. Но не и за Шарп. Само не и за нея.

Опитва се да убеди себе си, че децата ѝ са разумни хора, че им е необходима зависимост, че Лондон, като цяло, е относително безопасен град, че насилници и крадци сред шофьорите на таксита на практика не се срещат – но все пак ѝ е много трудно да заспи, докато не чуе щракането на входната врата.

Не я оставя тревогата, тя пронизва сънищата ѝ, често изобщо не мигва, превъртайки във фантазията си най-страшните сценарии. Същевременно мъжът ѝ спи преспокойно до нея, а сутрин той и децата се наслаждават на неделната закуска, докато Шарп след безсънната нощ се чувства напълно разбита.

Мъжът в работата изобщо се разсейва от мисли за децата – неговите колеги изобщо не знаели, че той е баща.

Добре дошли в света на майчинските тревоги! И тук не става въпрос за стреса, за който клиничните психолози пишат научни статии и който води до сериозни проблеми при децата. и не за напълно естествените вълнения, които преживява всеки нормален родител, ако детето се разболее или се явява на важни изпити.

Не, това е всекидневна, не толкова силна фонова тревога, предизвикана от опасности, които само си въобразяваме.

Шарп разказва как лекар попитал нейна приятелка дали не е губила дете, тъй като не можел да разбере защо толкова страда, заради алергията към ядки на нейния син.

Друга нейна приятелка пък разказва, че 20-годишната ѝ дъщеря започнала да разлиства медицинския си картон и да пита майка си за своите детски болести – „А това преболедувала ли съм го? А това?“.

Но майката така и не могла да си спомни нищо, освен собствената си тревога.

Една майка неотдавна с горчивина казала на Шарп, че страшно се ядосва на себе си. Това е тревога, която не отстъпва. Мъжът ѝ казвал да не се вълнува, но тя не може да направи нищо.

Изглежда, че подобни разговори се провеждат единствено в женски кръг. Това е нещо като универсален език, разбираем за жени от всякакви възрасти, класове и националности.

Такива разговори са вид зависимости, някаква компенсация за всички дни и нощи на майките, изпълнени с тревога. И изглеждат толкова старомодни.

В края на краищата, живеем в 21-ви век, който поставя под въпрос всичко с пола. И въпреки това жените, както в миналото, продължават да носят този емоционален товар.

Мария
Написана от Мария август 15, 2016 16:41
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи