Губим много време за четене на разнообразна информация и споделянето ѝ с другите.

А през нощта не можем да заспим, изнемогвайки от тревожни, объркани мисли.

Може би проблемът е в това, че твърде много мислим? Отговарят експертите.

• Мозъкът ни често не се справя с лавината от информация, която ни залива всеки ден;
• Често сме погълнати от дъвченето на мисловна дъвка – безкрайно повтарящи се въпроси, на които няма отговор;

Главата кипи, мозъкът сякаш се взривява, повече нямаме сили да мислим…

Подобни изрази се превръщат в обичайна част от нашето ежедневие.

Твърде много нова разнообразна информация, която често не можем да смелим, безплодни размисли, които не водят до нищо.

Сякаш сме в постоянна надпревара, в която се задъхваме, а да се оттеглим встрани е невъзможно.

„Не мога да оперирам с подобно количество мисли, които ми се роят в главата“,

„когато ми предлагат проблем с повишена трудност, е трудно да мобилизирам вниманието си“,

„трябва да препрочитам няколко пъти една и съща страница, за да разбера какво е написано“ – подобни оплаквания психолози и невролози често се чуват в кабинета на невролози и психолози.

Получава се така, че нашите мисли… ни пречат да мислим.

Прегрелият мозък

Може би мозъкът не се справя с целият обем от информация, който ни залива ежедневно.

Информационното претоварване наистина се превърна в глобален проблем.

Работата е там, че не само се сблъскваме с голям обем от информация, но и в специфичните ѝ свойства.

Първо, съзнанието много трудно се примирява и усвоява тази противоречива информация, която постъпва от различни източници.

Второ, тази информация невинаги е достоверна, затова трябва да губим време и сили, за да я потвърдим или опровергаем.

И в процеса на това търсене получаваме още повече допълнителна информация, нужна и ненужна.

Трето, постъпващата към нас информация е предимно негативна.

Лесно е да се убедим в това, дори ако бегло погледнем заглавията в медиите.

По парадоксален начин негативът отблъсква и привлича, но във всеки случай отрицателно влияе на емоционалното ни състояние.

И накрая, четвърто, тази информация е фрагментарна, тоест откъслечна.

Подобно претоварване води до информационен стрес, от който страдат и здравето, и психиката, и когнитивните способности, и креативността и качеството на съня.

Нарушава се нашата способност, да запомняме и усвояваме информация, да се ориентираме в света.

Сами не забелязваме как попадаме в порочен кръг – информационният стрес повишава тревогата, тя ни подбужда да търсим все нови източници на информация.

Така опитваме да се успокоим и да въведем ред в мислите си, но всъщност стресът още повече се увеличава.

Разбира се, не всички сме изложени на стрес в еднаква степен.

Това, което не влияе на един, психологически устойчив човек, за друг може да стане източник на стрес.

И такива хора са много – невротичните разстройства в различна степен имат почти половината от нас.

Дъвка от преживявания

Но външните информационни атаки – това още не е всичко, понякога ни осъждат повтарящите се мисли, от които няма измъкване, и особено беззащитни сме пред тях нощем.

Появяват се против волята ни.

Тази маниакална мисловна дъвка е свързана с безполезни въпроси, на които няма отговор, всъщност тя представлява напразно усилие на мозъка.

Несъзнателното превъртане на тягостни мисли може да бъде адекватен начин за избягване на активни действия.