Защо на съвременните 20-годишни им е толкова трудно и тежко

Мария
Написана от Мария април 9, 2016 20:54

Защо на съвременните 20-годишни им е толкова трудно и тежко

Акценти:

  • Криза на 25-тата година - възможност
  • Задоволство - стрес
  • Положителни емоции - отношения

Свързани:

loading...

С напредването на възрастта на човек му е все по-трудно да си припомни с колко малко е живял, когато е бил на 20.

Развеселените снимки на вашите подчинени в Инстаграм или във вашите собствени стари албуми със снимки – помните ли какво е това, няма да ви помогнат в това.

Как сте се чувствали тогава?

Хората на възраст малко над 20 години често са объркани и сами – това показват 2 независими изследвания, проведени през тази година.

Когато младите хора получават първата си работа и се преместват в първата си квартира, цялата отговорност пада върху плещите им.

Освен това, когато се опитват да се утвърдят като възрастни, те получават двойни послания от околните – независимо от професионалните или личните им постижения, те все още биват смятани за „деца“, особено ако все още не са встъпили в брак и нямат собствени деца.

Това продължително състояние на безтегловност е много неприятно – редица изследвания също твърдят, че на днешните младежи въобще не им върви в сравнение с предходните поколения.

Например, средната възраст за развитие на депресия е била 47-53 години, поне така е било в средата на 80-те години, но днес вече е 25 години и се смята, че ще се понижава още.

Сред психолозите няма единно мнение за причините за това явление – очевидно факторите са няколко.

Каквато и да е причината за т.нар. криза на четвърт живота, тя продължава по няколко години и се състои от четири характерни етапа.

Започва с усещането, че в работата и у дома човек е окован в задължения – работа, плащане на наем за жилище – и в крайна сметка се оказва в капана на преждевременната зрялост.

След това настъпва и моментът на раздялата с партньора, напускане на работа, отделяне от социалната група, идва и нежеланието за общуване и самотата.

Най-тежкият период на тази криза човек преживява в самота, потапяне в рефлексия и преоценка на плановете.

И накрая, младежът излиза от дома, усвоява нови хобита, изгражда интереси, влиза в нови социални групи – и оставя кризата на заден план. Сега човек е по-щастлив, по-добре мотивиран и по-ясно вижда бъдещето си.

Целият този процес може да отнеме години, а може и да се повтори. Това е болезнено, но също е и колосална възможност за израстване – шанс да се изживее по-осмислен и щастлив живот.

Анализатори от известна компания за социологически проучвания изследвали психологически характеристики на 88 хиляди души, които се обърнали към тях през 2015-та година.

И те намират потвърждение на това как човек процъфтява впоследствие. Из разказите на тези хора станало ясно, че в периода между 27-мата и 33-тата година у хората рязко се повишава нивото на стреса.

В четвъртото и петото десетилетие от живота нараства не толкова забележимо, а около 20-тата година се задържа на едно и също ниво, а пък с излизането в пенсия рязко се понижава.

Но въпреки че нивото на стреса нараства и в третото и четвъртото десетилетие от живота, хората вече реагират на него не толкова емоционално.

Много хора към края на третото десетилетие изпитват повече положителни емоции, а след още няколко години започват да изпитват задоволство от живота си.

Този процес започва с приключване на кризата на 25-тата година и се състои в това, че хората започват да търсят нови начини за избавяне от стреса в отношенията на работа и в семейството.

Мария
Написана от Мария април 9, 2016 20:54
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи