Повечето хора на планетата страдат от хронично психическо заболяване – те постоянно отлагат изпълнението на задачите за по-късно. А после и за след това.
„Защо да правя това утре, когато мога да го свърша в други ден“? Резонен въпрос.

Още повече, че ако отложим с няколко дни прането или почистването на жилището или прекараме 15 минути повече във Facebook нищо страшно няма да се случи. Но за някои хора отлагането се е превърнало в реален проблем.

Някои хора, например, така и не започват да се осигуряват само защото си казват, че ще направят това от следващия месец. Повечето хора с наднормено тегло, например, постоянно се убеждават да започнат диета, но винаги казват от утре.

Изследователите твърдят, че приблизително 5% от населението на Земята буквално си е съсипало живота поради това, че през целия си житейски път отлагат важните неща за по-късно. Здравият разум протестира.

Защо душата на повечето хора е изпълнена с положителни пориви – тоест да направят нещо добро за себе си, но всички те не започват новия си живот точно сега, а от понеделник?

Логиката приписва всичко на лошото управление на времето и недостатъчно силна воля. Но напоследък психолозите установяват, че този проблем има доста по-дълбоки корени. Той е в резултат на неправилната „настройка“ на нашия мозък и от емоционалния фон.

Отлагането или прокрастинацията е творение на природата и един от механизмите за разрешаване на нашите проблеми. Когато хората отлагат за по-късно някакви задачи, това означава, че те просто желаят да избегнат емоционално неприятните дейности.

Вместо това те правят онова, което временно повдига тяхното настроение. Но дългосрочният ефект е обратен – отложените задачи предизвикват чувство за вина и срам. Това на свой ред, ни принуждава да отлагаме целия си живот за по-късно, в резултат на което възниква порочен кръг.

Психолозите, ангажирани с изучаването на този навик, предполагат, че ако разбират какъв е неговия механизъм ще могат да помагат на хората да избягват неговите негативни последствия.

Психологът Тим Пичил установил интересен феномен – студентите си били простили за това, че са отлагали подготовката за изпитите за последния момент, на следващия семестър те не забавили с подготовката за текущите семестриални изпити.

От друга страна, при най-тежките случаи на прокрастинация – хората са най-малко състрадателни по отношение на себе си. Те се обвиняват за всички пропуснати ползи, което само задълбочава проблема.

Пичил, професор от университета Карлтон в Отава, се занимава с изучаването на прокрастинацията вече 19 години. В едно свое интервю той направи опит да разкрие истинските причини за отлагането и заблудите, свързани с това състояние.

Според канадския професор, повечето хора се заблуждават, че на прокрастинаторите /тези, които отлагат всичко за по-късно/ нямат достатъчно воля. Или те просто са мързеливи.

В действителност проблемът е по-скоро в това, че на повечето хора им е некомфортно да живеят в настоящата си среда или с настоящите си психологически проблеми. Обикновено хората отлагат делата си за по-късно не защото мислят, че след време ще се справят с тях по-добре.

А защото сега те не са в подходящо настроение за работа. И те се опитват да го подобрят с гледане на клипове в YouTube или като разглеждат лентата с новостите в Facebook. Или с четенето на поредната статия как да преодолеят отлагането.