Защо не обичаме да признаваме своите грешки

Мария
Написана от Мария април 9, 2016 18:15

Защо не обичаме да признаваме своите грешки

В инструкциите за коригиране на грешки обикновено се подчертават 3 необходими мерки – първо – поемане на отговорност върху себе си за допуснатите грешки, второ – предлагане на план за корекция и трето – накрая, поправяне на стореното.

Макар и тези инструкции да звучат просто и разбираемо, в реалния живот не е толкова лесно да се осъществят – никой не поиска да поема върху себе си вината за допуснатите грешки, особено ако цената за поправянето им е много висока.

Ето и един пример – Брат, управляващ хедж фонд, оценяващ се на 2 милиарда долара, завършил поредно тримесечие с големи загуби – 2 големи портфейла, и двата с акции на енергийни компании, чиято цена се сринала с 25% – и така не особено успешният период се превърнал в истинска катастрофа.

Брат толкова дълго отлагал изготвянето на обяснителна записка за акционерите, че вече и директорът по маркетинг, и ръководителя на контролния отдел започнали да го притесняват по електронната поща и се стигнало до там, че да го притесняват в кабинета.

Най-накрая той написал обяснение, че балансът на фонда за последното тримесечие е отрицателен, поради спада на цените на енергоносителите, което е свързано с непредсказуем ръст на доставките и излишък от материално-производствени запаси. В такава форма той изпратил доклад, предполагайки, че адекватно е обрисувал ситуацията. Но така ли е това?

Друг пример – Джеймс Коми, директор на ФБР, който направил искане до Юридическата комисия на Сената на САЩ да изисква от Apple техническа информация за iPhone, който принадлежал на един от организаторите на терористичния акт в Сан Бернадино.

Той описал действията на ФБР и другите органи по сигурността след терористичния акт и заключил, че в първите денонощия след събитието е била допусната грешка, в резултат на която телефонът вече не можел да бъде свързан към електронния облак.

Оправдано и логично ли ви се струва едно такова решение. По-скоро не.

Този феномен добре се познава от инвеститорите – натяква се на изгодната, както на теб ти изглежда, сделка и едва след това осъзнаваш, че това е бил само първият акт, а цените още ще се понижават ли понижават.

Добре е човек да се научи да съобщава на клиентите, че е допуснал грешка, като е закупил едни или други акции, грешно ги е преценил, неудачно е избрал момента или пък не се е ориентирал каква е текущата ситуация на пазара.

В своето послание Брат и дума не промълвил за собствената си грешка или за тази на своята компания.

Той предал доклада така сякаш фондът е пострадал от действията на странични сили, които управляващият фонда не е в състояние по никакъв начин да контролира, сякаш ставало дума за епидемия или за жертва на нападение.

Но поне Брат е могъл да предвиди колко силно ще паднат цените на нефта, но явно не е разчел възможните рискове.

По същите правила играе и директорът на ФБР. Била е допусната грешка, казва Коми, без да уточнява кой я е допуснал – така на слушащите им остава само да гадаят, могло ли е ФБР да предотврати тази грешка.

Защо ни е толкова трудно да признаваме – това е мое дело?

Много хора се боят да разкрият пред колегите и началниците си своята некомпетентност, но как пък не разбират, че още по-страшно е да се разкрият като неспособни да признават грешките си и да изслушват критика.

Мария
Написана от Мария април 9, 2016 18:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Съжаляваме, все още няма публикувани коментари, но ти може да си първият, който ще направи това!

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Твоя email няма да бъде публикуван.
Задължителните полета са маркиран с *

Най-четени публикации

loading...
loading...
loading...
Торбалан - Онлайн магазин за забавни щампи